Аталанта БК – Уикипедия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
![]() | |||
Atalanta Bergamasca Calcio S.p.A. | |||
![]() Емблема на футболния клуб | |||
Прозвище | La Dea (Богинята) Gli Orobici (Бергамаските) I Nerazzurri (Черно-сините) | ||
---|---|---|---|
Основан | 17 октомври 1907 г. | ||
Държава | Италия | ||
Стадион | Атлети Азури д'Италия, Бергамо | ||
Капацитет | 21 300[1] | ||
Президент | ![]() | ||
Старши треньор | ![]() | ||
Първенство | Серия А | ||
2023/24 | 4-то | ||
Уебсайт | www.atalanta.it | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
Аталанта БК в Общомедия |

Аталанта Бергамаска Калчо (на италиански: Atalanta Bergamasca Calcio S.p.A.) е италиански футболен клуб, състезаващ се в Серия А от началото на сезон 2010/11. Основан е през 1907 г. в Бергамо.
Аталанта е носител на 6 шампионски титли в Серия Б и една Купа на Италия.
Аталанта Калчо (Atalanta Bergamasca Calcio) е италиански футболен клуб, основан в Бергамо – област Ломбардия. Клубът е основан през 1907 г., макар че през 1904 г. е основан друг клуб в Бергамо. Аталанта е сформиран от няколко различни спортни организации в града.
Името на отбора е заимствано от гръцката митология. Въпреки това италианската футболна федерация признава отбора като такъв чак през 1914 г. Аталанта се присъединява към италианската лига през 1929 г. В Серия А отбора попада за първи път през 1937 г., но много бързо е свален от там.
Три години по-късно отбора отново се завръща на по-челни позиции и остава там до 1959 г., когато за кратко е в Серия Б. Аталанта постига най-добрата си позиция – петото място през 1948 г. През 1981 г. клубът попада в Серия Ц и се завръща към Серия А след 4 години.
През цялото време на своята история Аталанта се бори с това да се задържи на челните позиции. Отбора има доста малко постижения в Европа. През 1963 г. печели Купата на Италия, през 1988 г. достига полуфиналите на Купа на носителите на купи, а през 1991 г. достига до четвърт финалите за Купата на УЕФА.
Аталанта не може да се похвали с много велики имена на играчи, но от отбора са тръгнали футболисти като Роберто Донадони, Кристиан Виери, Филипо Индзаги и много други.
През сезон 2016/17 Аталанта завършва на 4-то място със 72 точки и се класира за Лига Европа. Това е първо участие на отбора в европейските клубни турнири от 26 години.
Клубът се класира за Шампионска лига 2019/20, класирайки се за първи път в най-престижния европейски турнир, завършвайки на 3-то място през сезон 2018/19 в Серия А. Това е най-високото достигнато място в лигата в клубната история.[2]
Към 14 август 2024 г.
Вратари | |
---|---|
28 | ![]() |
29 | ![]() |
31 | ![]() |
Защитници | |
---|---|
2 | ![]() ![]() |
3 | ![]() |
4 | ![]() |
19 | ![]() |
23 | ![]() |
Халфове | |
---|---|
6 | ![]() |
7 | ![]() |
8 | ![]() |
10 | ![]() |
13 | ![]() |
15 | ![]() |
77 | ![]() |
Нападатели | |
---|---|
9 | ![]() |
10 | ![]() |
11 | ![]() |
17 | ![]() |
32 | ![]() |
Оттеглени номера на фланелките в Аталанта:
12 – В чест на феновете.
14 – Федерико Писани, нападател, 1991 – 1997 (посмъртно).
80 – Елио Корбани, радио журналист.
- ↑ COMPLETATI I LAVORI ALLO STADIO DELL’ATALANTA, IMPIANTO SENZA BARRIERE GIOIELLO ARCHITETTONICO – (FOTO) // 31 August 2015.
- ↑ Atalanta win to claim Champions League place for first time | Serie A | The Guardian // theguardian.com. Посетен на 29 януари 2022.
2024/25 | |
---|---|
Бивши |
|
Свързани турнири |