Изотоп	ИР	ПП	ТР	ПР
²⁰⁷Bi	синт.	31,55 г.	β⁺	²⁰⁷Pb
²⁰⁸Bi	синт.	3,68×10⁵ г.	β⁺	²⁰⁸Pb
²⁰⁹Bi	100 %	1,9×10¹⁹ г.	α	²⁰⁵Tl
²¹⁰Bi	радио	5,012 дни	β^-	²¹⁰Po
α	²⁰⁶Tl
^210mBi	синт.	3,04×10⁶ г.	ИП	²¹⁰Bi
α	²⁰⁶Tl

Бисмут в Общомедия

Бисмутът (Bi) (от латински: Bismuthum) е химичен елемент от група 15 на периодичната система. Той е сребристо-кафяв, изключително слабо радиоактивен крехък метал с лек розов оттенък. В сух въздух е химически устойчив. При загряване реагира с кислород (Bi₂O₃), халогени, азотна киселина, алкални основи.

Самородният бисмут се среща в минералите бисмутинит Bi₂S₃, бисмутит (BiO)₂CO₃ и др.

Добити количества и преработка
Количества в тонове (2006)

Място	Държава	Добиване	Преработка
1	Китай	3000	8500
2	Мексико	1180	1180
3	Перу	950	600
4	Канада	190	250
5	Казахстан	140	115
6	Боливия	70	3
7	Русия	55	11
8	България	40	35
9	Румъния	40	30
10	Белгия	-	800
11	Япония	–	510
12	Италия	–	5

Бисмутът се получава при взаимодействие на сулфида му с желязо:

${\ce {Bi2S3 + 3Fe->2Bi + 3FeS}}$ ,

или при последователно провеждане на процесите:

${\ce {2Bi2S3 + 9O2->2Bi2O3 + 6SO2 ^}}$ ;

${\ce {Bi2O3 + 3C->2Bi + 3CO ^}}$ .

Метал със сиво-кафяв до сиво-розов цвят и метален блясък, в твърдо агрегатно състояние. Бисмутът няма алотропни форми.

Металните му характеристики са много по-ясно изразени, в сравнение с арсена и антимона. Бисмутът е един от тези метали, които подобно на германий и галий увеличават обема си при втвърдяване (+3,3%). Бавното втвърдяване води до образуването на много характерни едри кристали. За разлика от повечето метали, електрическото му съпротивление е по-голямо в твърдо състояние отколкото в течно.

С металите образува сплави, за разлика от другите елементи в група 15, които образуват соли. Проявява както окислителни, така и редукционни свойства. С кислорода реагира при нагряване. Водородното му съединение BiH₃ (бисмутин) е нестабилно, защото при стайна температура се разпада.

Най-разпространеният изотоп на бисмута (²⁰⁹Bi) проявява изключително слаба радиоактивност.^[1]

Изотопи

Изотоп	Честота	Период на полуразпад	Тип разпад	Енергия на разпада МeV	Продукт на разпада
²⁰⁵Bi	синт.	15,31 д.	ε	2,708	²⁰⁵Pb
²⁰⁶Bi	синт.	6,243 д.	ε	3,758	²⁰⁶Pb
²⁰⁷Bi	синт.	31,55 г.	ε	2,399	²⁰⁷Pb
²⁰⁸Bi	синт.	3.368.000 г.	ε	2,880	²⁰⁸Pb

Използва се за леснотопими сплави, печатарски сплави и сплави за мощни постоянни магнити; стопеният бисмут – като топлоносител в ядрената енергетика; съединенията му – за пигменти, свързващи вещества, антисептични средства и медикаменти.

До 1975 г. основния пазар за бисмута е бил във фармацевтичните продукти, които използвали около 40 % от произведения бисмут. Франция е била един от основните потребители с около 1000 тона годишно. Малки количества били използвани при лечението на диария, а по-големи – при запек. Много инциденти, някои фатални, довели до въвеждане на забрана от френските власти за употребата на бисмут във фармацевтичната индустрия в страната, а това от своя страна довело до срив на пазара му. Малки количества бисмут продължават да бъдат предписвани в други страни – САЩ и Азия. Използва се при лечението на диария и стомашни киселини^[2]. Не много отдавна е било установено, че бисмутовият нитрат [Bi(NO₃)₃] в комбинация с антибиотик е ефикасно средство срещу бактериите, причиняващи стомашни язви.

В днешно време, фармацевтичният сектор отчита консумация на бисмут от 10 до 15 %.

През 16 век е бил използван от художниците като бял основен пигмент, а промишленото производство на метала е започнало в Саксония през около 1830 година.

↑ Bismuth breaks half-life record for alpha decay, physicsworld.com
↑ Моторкина Р. К., Новицкая Н. Я., Швайкова М. Д. Бисмут (Висмут) // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 4. Валин – Гамбия (Валин – Гамбия). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1977. с. 576. Посетен на 1 юни 2018. (на руски)

Периодична система на елементите

Други метали

Други неметали