bg.wikipedia.org

Второ робско въстание – Уикипедия

Второ робско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Второ робско въстание
Въстания на робите в Древен Рим
Информация
Период104–100 пр.н.е.
МястоСицилия
РезултатРимска победа
Страни в конфликта
Римска република Роби от Сицилия
Командири и лидери
Маний АквилийСалвий
Атенион

Второто робско въстание е неуспешен бунт на роби срещу Римската република. Бунтът избухва на о-в Сицилия и продължава от 104 до 100 г. пр.н.е.

По време на войната срещу кимврите в Цизалпийска Галия, консулът Гай Марий се опитва да събере достатъчно големи сили, които да участват във войната срещу варварите. Когато Марий иска помощ от царя на Витиния – Никомед III, монархът отказва да изпрати подкрепление под предлог, че римските събирачи на такси – публиканите[1] са поробили тези, които са в състояние да платят за събирането на военна сила и Никомед не е в състояние да финансира исканите от Рим подкрепления. След отказа Марий обявява с декрет, че поробените съюзници от Витиния служещи в Сицилия трябва да бъдат освободени.

Около 800 роби са освободени в Сицилия, което води до бягството на много други роби търсещи свободата си. Въстанието избухва, когато на губернатора на провинцията е наредено да върне обратно на собствениците им опитващите се да спечелят свободата си роби. Роб на име Салвий тръгва по стъпките на Евн (водач на Първото робско въстание) – като започва въоръжена съпротива против римляните и става водач на въстанието. Салвий приема името Трифон, като царя на елинистичното селевкидско царство Диодот Трифон.

Робите нарастват до значителна сила – 20 хил. пехота и 2 хил. кавалерия – и се присъединяват към киликиеца Атенион и неговите хора в западната част на Сицилия. Бунтът е смазан с големи усилия и с цената на много човешки животи, от римския консул Маний Аквилий.

Това второ въстание на робите в Сицилия и част от поредицата бунтове на роби, мотивирани от злоупотребите и жестокото третиране, на които робите са подложени в Сицилия и Италия.

  1. ↑ „публични доставчици“ – често са снабдители за римските легиони и армията, отговарят за събирането на пристанищни мита и ръководят обществени строителни проекти. В допълнение извършват и събирането на такси за Републиката, получават договори (от Сената) за събиране на различни такси, като наддават за тях
  • Shaw, Brent (2001). Spartacus and the Slave Wars: a brief history with documents; стр. 107 – 129 – google books
Войни на Древна Гърция

Троянска война • Месенски войни • Лелантинска война • Сицилиански войни • Гръко-персийски войни • Егинска война • Войни на Делоския съюз • Самоска война • Пелопонески войни • Коринтска война • Свещени войни (първа, втора, трета, четвърта) • Съюзническа война (357-355 пр.н.е.) • Войни на Александър Македонски • Войни на диадохите • Ламийска война • Римско-сирийска война • Хремонидова война • Деметриева война • Клеоменова война • Война срещу Литос • Съюзническа война (220-217 пр.н.е.) • Критска война • Война срещу Набис • Етолийска война • Въстание на Макавеите • Ахейска война

Войни на Римската република

Латински войни (Първа, Втора) • Самнитски войни • Пирова война • Пунически войни (Първа, Втора, Трета) • Илирийски войни • Македонски войни (Първа, Втора, Трета, Четвърта) • Римско-сирийска война • Галатска война • Келтиберски войни • Лузитанска война • Кимврийска война • Югуртска война • Въстания на робите в Древен Рим (Първо сицилианско въстание, Второ сицилианско въстание, Въстание на Спартак) • Съюзническа война • Граждански войни на Сула (Първа, Втора) • Митридатови войни (Първа, Втора, Трета) • Галски войни • Римско-партски войни (54-53 пр.н.е., 40-33 пр.н.е.) • Гражданска война на Цезар • Край на Републиката (Мутинска война, Либераторите, Сицилианска гражданска война, Перузинска война, Последна война на Римската република)

Войни на Римската империя