Гега (село) – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гега
Панорамна гледка на село Гега
Гега Гега
Общи данни
Население	187 души[1] (15 март 2024 г.) 11,9 души/km²
Землище	15 772 km²
Надм. височина	700 m
Пощ. код	2882
Тел. код	074204
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	14581
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015)
Гега в Общомедия

Гѐга е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Село Гега се намира в планината Огражден, близо до границата със Северна Македония. Разположено е на около 700 m надморска височина. На 900 m източно от селото тече река Градешница. Климатът е преходно-средиземноморски. Селото е един от удобните изходни пунктове за високите части на Огражден и най-високият ѝ връх на българска територия – Билска чука (1644 m).

На името на селото е именуван нос Гега (Gega Point) на остров Астролабия, Антарктида.^[2]

Предполага се, че селото е основано от преселници от Беровско в началото на XIX век.^[3] През 1870 година е изградена черквата „Успение Богородично“ (паметник на културата).^[4]

До 1947 година Гега е част и център на село Игуменец, съставено от 12 планински махали в Огражден, впоследствие обособени като села. В периода 1946 – 1956 година в Гега се заселват жителите на махалата Водениците, която тогава е обезлюдена.^[5] В 1959 година към Гега са присъединени махалите Долни край и Учкунци.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на махала Гегова от село Егуменец се състои от 672 българи екзархисти. В махалата има 1 начално българско училище с 1 учител и 24 ученици.^[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Гега са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[7]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[8]

	Численост
Общо	238
Българи	235
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	1

• Читалище „Гоце Делчев“
• Основно училище „Антон Попов“ (предишно име „Св. св. Кирил и Методий“), закрито

• Поповата къща, родна къща на Антон Попов, бивш музей, паметник на културата
• Църква „Успение Богородично“
• Параклис „Възнесение Господне“, 2005 година, в началото на селото.
• Чуриловски манастир, на 2 km между Гега и село Чурилово. Възстановен е през 1858 година на мястото по-рано съществувал манастир, както личи от фермана за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 април 1857 година от султан Абдул Меджид. Строен и изографисан от майстори от Дебърската школа.^[9] Към манастира е съществувало килийно училище (по-късно новобългарско), чиято сграда е запазена.

• Изгледи от село Гега

• 

  Манастирът „Свети Георги“ близо до Гега

• 

  Църквата „Успение Богородично“

• 

  Параклисът „Възнесение Господне“

• 

  Поповата къща

• 15 август – събор по случай Успение Богородично
• 6 май, Гергьовден – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. Георги
• 29 юни – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. апостоли Петър и Павел
• 20 юли – курбан на параклиса „Възнесение Господне“ за празника на св. Илия
• 8 септември – събор на манастира „Св. Георги“ за празника Рождество Богородично

Родени в Гега

• Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет
• Благородна Божинова (1925 – 2000), българска общественичка, концлагеристка
• Златин Ангелски (около 1837 – 1914), български възрожденски деец
• Иван Николов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина^[10]
• Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина^[11]
• Костадин Попов (Попстоянов) (около 1850 – 1904), български революционер, войвода на ВМОК
• Никола Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 15-а щипска дружина, безследно изчезнал на 23 юни 1913 г.^[12]
• Никола Попов (1889 – 1922), български учител и революционер
• Серафим Костадинов Попов, български учител, завършил Сярското педагогическо училище в 1909 г., преподавал в Коларово през учебната 1912/1913 г.
• Серафим Райчев, загинал в Унгария през 1945 г.
• Стефан Попгеоргиев (1889 – безследно изчезнал през октомври 1944), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 4-та рота, 14-а воденска дружина^[13]
• Свещеник Георги Попстоянов (? – 1916), македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев^[14]

• Игуменец

• Гега чешмите по пътя към Чуриловския манастир
• Снимки от Гега Архив на оригинала от 2016-12-29 в Wayback Machine.