Димитър Бръзицов – Уикипедия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Бръзицов | |
български журналист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Братя/сестри | Никола Бръзицов |
Димитър Христов Бръзицов е виден български публицист и преводач от гръцки, френски, турски, италиански, сръбски, руски и полски.
Бръзицов е роден през 1858[1] или 1859 година в големия македонски град Дойран в семейството на бореца за българска църковна независимост и основател на българската община в града Христо Бръзицов и Анастасия[2]. Завършва гимназия в Одрин. След Руско-турската война (1877 – 1878) до Съединението в 1885 година Димитър Бръзицов е журналист в най-големия вестник на Източна Румелия - консервативния русофилски „Марица“. След това в 1890 година Бръзицов става редактор на органа на Българската екзархия в Цариград вестник „Новини“ (от 1898 година прекръстен на „Вести“), като работи в него до 1912 година.

Бръзицов се занимава и с превод. Превежда на български „Вилхелм Тел“ на Шилер (1881), „Манон Леско“ на Антоан Прево (1918),[3] „Декамерон“ на Бокачо (1920), „Дядо Горио“ на Балзак (1921), „Скитникът евреин“ на Йожен Сю (1928) и други.
Димитър Бръзицов е баща на видния български журналист Христо Бръзицов и дядо на композитора Александър Бръзицов.[4] Синът му Христо Бръзицов го определя в спомените си като:
„ | борец за поддържане българското съзнание в поробена Македония чрез вестника „Вести“.[5] | “ |
Христо Бръзицов | Анастасия Бръзицова | ||||||||
Никола Бръзицов (1873 – ?) | Димитър Бръзицов (1859 – 1931) | ||||||||
Катя Спиридонова (1902 – 1993) | Христо Бръзицов (1901 – 1980) | ||||||||
Александър Бръзицов (1943 – 2016) | |||||||||
Марио Бръзицов | |||||||||

- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 431.
- ↑ ЦДА, фонд 543К, опис 2, а.е. 698, л. 2
- ↑ https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1057977316#full
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 391 – 392.
- ↑ Бръзицов, Христо. 3000 нощи в затвора, София, 1992, стр. 233.