Димитър Бръзицов – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Бръзицов
български журналист
Роден	13 май 1859 г. Дойран, Османска империя
Починал	19 януари 1931 г. (71 г.) София, Царство България
Семейство
Братя/сестри	Никола Бръзицов

Димитър Христов Бръзицов е виден български публицист и преводач от гръцки, френски, турски, италиански, сръбски, руски и полски.

Бръзицов е роден през 1858^[1] или 1859 година в големия македонски град Дойран в семейството на бореца за българска църковна независимост и основател на българската община в града Христо Бръзицов и Анастасия^[2]. Завършва гимназия в Одрин. След Руско-турската война (1877 – 1878) до Съединението в 1885 година Димитър Бръзицов е журналист в най-големия вестник на Източна Румелия - консервативния русофилски „Марица“. След това в 1890 година Бръзицов става редактор на органа на Българската екзархия в Цариград вестник „Новини“ (от 1898 година прекръстен на „Вести“), като работи в него до 1912 година.

Бръзицов се занимава и с превод. Превежда на български „Вилхелм Тел“ на Шилер (1881), „Манон Леско“ на Антоан Прево (1918),^[3] „Декамерон“ на Бокачо (1920), „Дядо Горио“ на Балзак (1921), „Скитникът евреин“ на Йожен Сю (1928) и други.

Димитър Бръзицов е баща на видния български журналист Христо Бръзицов и дядо на композитора Александър Бръзицов.^[4] Синът му Христо Бръзицов го определя в спомените си като:

„

борец за поддържане българското съзнание в поробена Македония чрез вестника „Вести“.[5]

“

Христо Бръзицов		Анастасия Бръзицова
Никола Бръзицов (1873 – ?)		Димитър Бръзицов (1859 – 1931)
Катя Спиридонова (1902 – 1993)		Христо Бръзицов (1901 – 1980)
		Александър Бръзицов (1943 – 2016)
		Марио Бръзицов