Димитър Станчов – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Станчов
български политик, дипломат и министър-председател
Димитър Станчов в 1896 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	Димитър Янев Станчов 21 май 1863 г. Свищов, Османска империя
Починал	23 март 1940 г. (76 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил във	Виенски университет
Политика
15-и министър-председател на България
27 февруари – 3 март 1907
Семейство
Съпруга	Анна Александрова дьо Сен Кристоф
Деца	Надежда Станчова Иван Станчов
Димитър Станчов в Общомедия

Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907).

Димитър Станчов е роден в Свищов. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. Родът му е преселен от района на Берат в края на ХVІІІ век.^[1] Завършва Терезианска академия във Виена, а след това става доктор по право на Виенския университет. На 29 март 1887 г. постъпва като стажант в губернаторството на Виена. Завръща се в България заедно с княз Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, към когото е аташиран като секретар в периода 1887 – 1889 г.^[2] и е началник на неговия Таен кабинет (1889 – 1894).^[3] Жени се за графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд граф дьо Грено и придворна дама на княгиня Мария-Луиза.

Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894 – 1895), Австро-Унгария (1895 – 1897)^[4] и Русия (1896 – 1906). От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908 – 1915), Белгия (1910 – 1915) и Италия (1915). Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.

След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). След това е посланик във Великобритания (1920 – 1921), Белгия (1921 – 1922) и Холандия (1922 – 1924). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.

Част от архивите му се съхраняват във фонд №13 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.^[5]

В Централния държавен архив също има негов архивен фонд с № 143К.^[6]

Димитър Станчов е женен през 1889 за Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено (1861 – 1955), имат пет деца:

• Александър Станчов (1890 – 1891)
• Надежда Станчова (1894 – 1957)
• Феодора Станчова (1895 – 1969)
• Иван Станчов (1897 – 1972)
• Елена Станчова (1901 – 1966)

Внук на Димитър Станчов е дипломатът Иван Станчов (1929 – 2021).

• Орден „За граждански заслуги“ (1894)
• Орден на Белия орел (Русия, 1907)
• Орден Франц Йосиф
• Орден и звезда на „Свети Хуберт“, Велик кръст на Бавария

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• Граф Робер дьо Бурбулон, „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
• Анна Станчова, род. Графиня де Грено, „Дворцови и дипломатически спомени 1887 – 1915“. София, 1934