bg.wikipedia.org

Ерфурт – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ерфурт

Erfurt

— град —

Знаме

      

Герб

Германия

50.9781° с. ш. 11.0289° и. д.

Ерфурт

Тюрингия

50.9781° с. ш. 11.0289° и. д.

Ерфурт

Страна Германия
ПровинцияТюрингия
Площ269,14 km²
Надм. височина158 – 430 m
Население204 994 души (2010)
762 души/km²
КметАндреас Баузвейн
Основаване742
Първо споменаване742 г.
Пощенски код99001 – 99198
Телефонен код0361
МПС кодEF
Официален сайтwww.erfurt.de
Ерфурт в Общомедия

Ерфурт (на немски: Erfurt [ˈɛrfʊrt]) е град в Германия, столица и най-голям град на федерална провинция Тюрингия, и един от трите регионални центъра на провинцията наред с Йена и Гера. Най-важните институции на града освен органите на регионалната власт са Федералният трудов съд, Университетът Ерфурт и Професионалното висше учебно заведение Ерфурт, и католическата епархия на Ерфурт, чиято катедрала (Ерфуртската катедрала) от своя страна е една от главните забележителности на града наред с моста на търговците – Кремербрюке, многоетажна сграда с магазини. Освен това градът разполага с почти 3 km² стар център в средновековен стил с около 25 енорийски църкви и множество занаятчийски и градски къщи. Секторът на услугите и администрацията определят до голяма степен икономиката на града, Ерфурт е градът с втория по големина панаир в новите провинции (бившата ГДР) след Лайпциг. Освен това централната му гара представлява важен транспортен възел в центъра на Германия. Между многото заводи най-известни са тези за електротехника, полупроводници и фотоволтаици, тук са пивоварната „Braugold“ и производителят на тюрингска горчица Born Feinkost. Тук се провеждат и големи изложби на цветя и кактуси, в града има и особено красив парк – произведение на градинарското изкуство, Егапарк Ерфурт.

След обединението на Германия през 1990 година Ерфурт се намира на 45,5 km югоизточно от географския център на Германия. Разположен е в южната падина на река Гера.

Населението му е 204 994 жители към 31 декември 2010 г. Площта му е 269,14 km², а гъстотата на населението – 762 д/km².[1]

Първото писмено свидетелство за съществуването на града датира от 742 г. Ерфурт прераства скоро след основаването си в областен център на Тюрингия, макар че до 1945 г. не участва в политическия живот на провинцията. След основаването си принадлежи към Графство Майнц, при все че през Средновековието се радва на относително голяма автономност, на която насилственото присъединяване към Графство Майнц през 1664 г. слага край. През 1802 г. градът става част от Прусия (с изключение на периода от 1806 г. до 1814 г., когато като Графство Ерфурт е под директна френска власт) и остава така до 1945 г. Университетът е основан през 1392 г. Това го прави третият по старост университет в Германия, чийто най-известен студент е Мартин Лутер.

  • Католическата катедралата „Св. Дева Мария“ в Ерфурт (XII-XV в.)

    Католическата катедралата „Св. Дева Мария“ в Ерфурт (XII-XV в.)

  • Кремербрюке

    Кремербрюке

  • Японската градина в Егапарк Ерфурт

    Японската градина в Егапарк Ерфурт

  1. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
1 000 000+
Разположението на големите градове в Германия
Разположението на големите градове в Германия
500 000+
200 000+
100 000+

Бергиш ГладбахБотропБремерхафенВолфсбургВюрцбургГераГьотингенДармщатЕрлангенЗалцгитерЗигенЗолингенИнголщатЙенаКаселКобленцКотбусЛеверкузенЛудвигсхафенМайнцМьорсМюлхаймНойсОлденбургОснабрюкОфенбах на МайнПадерборнПотсдамПфорцхаймРегенсбургРеклингхаузенРемшайдРойтлингенСаарбрюкенТрирУлмФюртХагенХайделбергХайлбронХамХернеХилдесхайм

Градове по численост на населението според преброяването през 2022 г.:

110 369 – 218 200 души
65 494 – 93 120 души
20 066 – 45 832 души
10 053 – 19 883 души
5 045 – 9 781 души

Айсфелд · Ам Етерсберг · Ан дер Шмюке · Артерн · Бад Берка · Бад Бланкенбург · Бад Либенщайн · Бад Лобенщайн · Бад Сулца · Бад Франкенхаузен · Бланкенхайн · Бротероде-Трусетал · Вазунген · Вайда · Вера-Зул-Тал · Гройсен · Гросбрайтенбах · Дингелщет · Дорнбург-Камбург · Елрих · Кала · Калтенордхайм · Кьонигзе · Кьоледа · Нойхаус ам Ренвег · Нойщат ан дер Орла · Нотертал-Хайлингер Хеен · Ордруф · Рослебен-Вие · Рула · Рьомхилд · Трефурт · Фаха · Фридрихрода · Хермсдорф · Шлайц · Щадтрода · Щайнбах-Халенберг · Щатилм

455 – 4 957 души

Амт Кройцбург · Аума-Вайдатал · Бад Кьостриц · Бад Тенщет · Берга · Бюргел · Вайсензе · Вурцбах · Гайза · Гебезе · Герен · Гефел · Графентал · Гьосниц · Ебелебен · Залбург-Еберсдорф · Клинген · Кранихфелд · Кройцбург · Лауша · Лехестен · Лойтенберг · Лука · Магдала · Минхенбернсдорф · Ноймарк · Оберхоф · Орламюнде · Плауе · Ранис · Растенберг · Ронебург · Тамбах-Дитхарц · Тана · Темар · Триптис · Умерщат · Хелдбург · Херинген · Хиршберг · Хоенлойбен · Цигенрюк · Шалкау · Шварцатал · Шкьолен · Щайнах

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни