Койот – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Койотът (Canis latrans) е животно от семейство Кучеви, сродно на домашното куче. Среща се в Северна и Централна Америка. Името произлиза от ацтекското „койотъл“, което испанците произнасяли като „койот“.^[2] Въпреки че са масово избивани, койотите са сред малкото едри животни, които са увеличили територията си след разселването на хората. Днес те заемат повечето райони в Северна Америка, обитавани в миналото от вълците.

Койотът достига до 60 cm височина, а на цвят варира от сиво до жълтокафяво, понякога с червеникав оттенък. Ушите и носът са издължени и заострени, особено в сравнение с размера на главата. Теглото е между 9 и 22 kg, средно 14 kg.

Койотът може да бъде разпознат по дебелата си рунтава опашка, която често държи близо до земята. С крехкия си общ вид се различава от доста по-едрия си родственик, вълка, с неговите масивни 34 до 57 kg. Койотът е извънредно жилесто животно и може да изглежда недохранен дори когато е в добро здраве.

Смята се, че североизточният койот и кейпкодския койот са 50% смесица с червения вълк. Койотите могат да се кръстосват и да създават плодовито потомство също с вълците и домашните кучета. В естествено състояние това рядко се случва.

Койотът се среща в Северна и Централна Америка. Той е много адаптивен и заема голямо разнообразие от екологични ниши.

До средата на ХІХ в. койотът се е срещал от планините Сиера Невада на запад до р. Мисисипи на изток и от северната част на канадските провинции Албърта и Саскачеван (т.е. на гранацата на горите) на север до централно Мексико на юг.

Когато с изтребване на сивия вълк се откриват нови екологични ниши, койотът се разпространява широко по цялата територия на САЩ (днес обитава в 49 от 50-те щата, т.е. всички континентални щати без Хавайските о-ви), усвоява северните и източни части на Канада и значителна част от Аляска. На юг ареала му се разширява до Панама.

Поведението на койотите варира много, в зависимост от мястото, което обитават, но обикновено те живеят и ловуват поединично или по двойки. Хранят се главно с дребни бозайници, като земеровки, полевки и зайцевидни. Те са всеядни и допълват диетата си с растителни храни като плодове и треви. Достигат средна възраст от около 6 години.

Койотите са моногамни животни. Размножителният им сезон е около месец февруари и в края на април или началото на май се раждат 4 – 6 малки. И двамата родители, а понякога и неразпръснали се малки от предишната година, помагат за изхранването. На три седмици малките излизат от бърлогата, под надзора на родителите. На 8 до 12 седмици започват да ги учат да ловуват. Семействата остават заедно през лятото, а през есента малките се отделят, за да намерят собствена територия. Те обикновено се преселват на разстояние до 15 km. Младите достигат полова зрелост на възраст 1 година.

Койотът е герой на много митове и легенди, разпространени сред редица индиански племена от Северна и отчасти Централна Америка. Обикновено той се проявява в ролята на трикстер, а в някои случаи и на демиург, който създава света и хората.

• 

  Койотът не се бои да навлиза в територията на човека

• 

  Койот в края на зимата

• 

  Леговище на койот в Уайоминг

• 

  Койотът е популярен герой в митологията на американските индианци

• 

  Койот в аризонската пустиня