bg.wikipedia.org

Койот – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за животното. За американския актьор вижте Питър Койот.

Койотът (Canis latrans) е животно от семейство Кучеви, сродно на домашното куче. Среща се в Северна и Централна Америка. Името произлиза от ацтекското „койотъл“, което испанците произнасяли като „койот“.[2] Въпреки че са масово избивани, койотите са сред малкото едри животни, които са увеличили територията си след разселването на хората. Днес те заемат повечето райони в Северна Америка, обитавани в миналото от вълците.

Койотът достига до 60 cm височина, а на цвят варира от сиво до жълтокафяво, понякога с червеникав оттенък. Ушите и носът са издължени и заострени, особено в сравнение с размера на главата. Теглото е между 9 и 22 kg, средно 14 kg.

Койотът може да бъде разпознат по дебелата си рунтава опашка, която често държи близо до земята. С крехкия си общ вид се различава от доста по-едрия си родственик, вълка, с неговите масивни 34 до 57 kg. Койотът е извънредно жилесто животно и може да изглежда недохранен дори когато е в добро здраве.

Смята се, че североизточният койот и кейпкодския койот са 50% смесица с червения вълк. Койотите могат да се кръстосват и да създават плодовито потомство също с вълците и домашните кучета. В естествено състояние това рядко се случва.

Койотът се среща в Северна и Централна Америка. Той е много адаптивен и заема голямо разнообразие от екологични ниши.

До средата на ХІХ в. койотът се е срещал от планините Сиера Невада на запад до р. Мисисипи на изток и от северната част на канадските провинции Албърта и Саскачеван (т.е. на гранацата на горите) на север до централно Мексико на юг.

Когато с изтребване на сивия вълк се откриват нови екологични ниши, койотът се разпространява широко по цялата територия на САЩ (днес обитава в 49 от 50-те щата, т.е. всички континентални щати без Хавайските о-ви), усвоява северните и източни части на Канада и значителна част от Аляска. На юг ареала му се разширява до Панама.

Койот в гората

Поведението на койотите варира много, в зависимост от мястото, което обитават, но обикновено те живеят и ловуват поединично или по двойки. Хранят се главно с дребни бозайници, като земеровки, полевки и зайцевидни. Те са всеядни и допълват диетата си с растителни храни като плодове и треви. Достигат средна възраст от около 6 години.

Койотите са моногамни животни. Размножителният им сезон е около месец февруари и в края на април или началото на май се раждат 4 – 6 малки. И двамата родители, а понякога и неразпръснали се малки от предишната година, помагат за изхранването. На три седмици малките излизат от бърлогата, под надзора на родителите. На 8 до 12 седмици започват да ги учат да ловуват. Семействата остават заедно през лятото, а през есента малките се отделят, за да намерят собствена територия. Те обикновено се преселват на разстояние до 15 km. Младите достигат полова зрелост на възраст 1 година.

Койотът е герой на много митове и легенди, разпространени сред редица индиански племена от Северна и отчасти Централна Америка. Обикновено той се проявява в ролята на трикстер, а в някои случаи и на демиург, който създава света и хората.

  • Койотът не се бои да навлиза в територията на човека

    Койотът не се бои да навлиза в територията на човека

  • Койот в края на зимата

    Койот в края на зимата

  • Леговище на койот в Уайоминг

    Леговище на койот в Уайоминг

  • Койотът е популярен герой в митологията на американските индианци

    Койотът е популярен герой в митологията на американските индианци

  • Койот в аризонската пустиня

    Койот в аризонската пустиня

  1. Canis latrans (Say, 1823). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Oxford Dictionaries [неработеща препратка]

Съвременни видове Хищници

Царство: Животни · Тип: Гръбначни · Клас: Бозайници · Инфраклас: Плацентни · Надразред: Laurasiatheria

 

Подразред Feliformia

Nandiniidae
Herpestidae
(Мангусти)

Helogale
(Мангусти джуджета)

Hyaenidae
(Хиени)
Felidae
(Котки)

Голямо семейство, вж. надолу

Viverridae
(Виверови)

Голямо семейство, вж. надолу

Eupleridae
(Мадагаскарски
мангустоподобни)

Голямо семейство, вж. надолу

 

Семейство Felidae (Котки)

Felinae
Pantherinae
 

Семейство Viverridae (Виверови вкл. Цивети)

Paradoxurinae

Paradoxurus
(Палмови цивети)

Hemigalinae
Prionodontinae
(Азиатски линзанги)
Viverrinae

Genetta
(Генети)

Poiana
(Африкански линзанги)

 

Семейство Eupleridae (Мадагаскарски мангустоподобни)

Euplerinae
Galidiinae
 

Подразред Caniformia (продължава надолу)

Ursidae
(Мечки)
Mephitidae
(Скунксови)

Conepatus
(Зурлести скунксове)

Mephitis
(Ивичести скунксове)

Mydaus
(Малайски миризливи язовци)

Spilogale
(Петнисти скунксове)

Procyonidae
(Енотови)

Bassaricyon
(Олингота )

Nasua
(Коатита)

Nasuella
(Коатита)

Ailuridae
 

Подразред Caniformia (продължение)

Otariidae
(Ушати тюлени)
(Морски лъвове)
Odobenidae
Phocidae
(Същински тюлени)

Mirounga
(Морски слонове)

Canidae
(Кучеви)

Голямо семейство, вж. надолу

Mustelidae
(Порови)

Голямо семейство, вж. надолу

 

Семейство Canidae (Кучеви)

Atelocynus
Canis
Cerdocyon
Chrysocyon
Cuon
Lycalopex
Lycaon
Nyctereutes
Otocyon
Speothos
Urocyon
Vulpes
 

Семейство Mustelidae (Порови)

Lutrinae
(Видри)
Mustelinae
(вкл. Язовци)

Martes
(Martens)

Melogale
(Далекоизточни язовци )

Амазонска невестулка (M. africana) · Солонгой (M. altaica) · Хермелин (M. erminea) · Степен пор (M. eversmannii) · Колумбийска невестулка (M. felipei) · Дългоопашата невестулка (M. frenata) · Японски колонок (M. itatsi) · Индийски солонгой (M. kathiah) · Европейска норка (M. lutreola) · Индонезийска планинска норка (M. lutreolina) · Чернокрак пор (M. nigripes) · Невестулка (M. nivalis) · Голокрака невестулка (M. nudipes) · Черен пор (M. putorius) · Колонок (M. sibirica) · Ивичеста невестулка (M. strigidorsa) · Египетска невестулка (M. subpalmata)