Комод – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Комод
18-и император на Римската империя
Скулптурен портрет на Комод като Херкулес, Капитолийски музеи
Управление	177 – 17 март 180 г. (с Марк Аврелий); 18 март 180 – 31 декември 192 г. (сам)
Наследил	Марк Аврелий
Наследник	Пертинакс
Лични данни
Роден	31 август 161 г. Ланувиум
Починал	31 декември 192 г. (31 г.) Рим, Италия
Пълно име	Марк Аврелий Комод Антонин Август (от рождение до 166 г.); Цезар Луций Аврелий Комод (166 до 176); Цезар Луций Аврелий Комод Август (176 до 180); Цезар Луций Аврелий Комод Антонин Август (180); Цезар Марк Аврелий Комод Антонин Август (180 до 191); Цезар Луций Елий Аврелий Комод Август (191 до смъртта си)
Семейство
Династия	Нерво-Антонинова
Баща	Марк Аврелий
Майка	Фаустина Млада
Брак	Брутия Криспина
Комод в Общомедия

Марк (или Луций Елий) Аврелий Комод Антонин (на латински: Marcus (Lucius Aelius) Aurelius Commodus Antoninus) е римски император, син на Марк Аврелий. Управлява от 177 до 180 г. съвместно с баща си, а от 180 до 192 г. – като едноличен император. Той е последният едноличен римски император от династията на Антонините и единственият от тях (освен основателят й Нерва), който не е осиновен син на предходника си, както и първият император, роден от негова жена през управлението на баща си (за каквито впоследствие е изкован терминът "багрянороден").

Популярен сред войските и поданиците си и мразен от аристократичните прослойки, свързани със Сената, той е запомнен в историята като императорът, изявяващ се като гладиатор, както и като изключително покварен и развратен човек и кръвожаден тиранин, страдащ от мания за величие. По негово настояване е почитан, като полубог (въплъщение на Херкулес), а след смъртта си отначало е обявен за враг на народа и подложен на damnatio memoriae (изличаване от паметта), но впоследствие е реабилитиран и официално обожествен (при управлението на Септимий Север).

Със смъртта на Комод отминава златното време на Римската империя - епохата на Петимата добри императори - и започва период на нестабилност и упадък на античната средиземноморска цивилизация.

Комод е роден в годината, когато баща му заема трона (161 г.) и веднага е определен за негов наследник. Той има брат-близнак, който умира в ранна възраст и още 11 братя и сестри (всичките родени, както и самият Комод, от Фаустина Младата), повечето от които не оцеляват до зряла възраст. Майка му е известна с лекомислието си и изглежда има и извънбрачни връзки, а императорът рядко вижда сина си заради постоянните си военни ангажименти. Комод го придружава при обиколката му из източните провинции в периода 175-176 г.

При пресъздаването на живота му древните историци поставят акцент върху покварата на Комод, включително намеквайки, че може да му е била вродена, но често пренебрегват средата, в която се е оформил. Въпреки опитите на Марк Аврелий да възпита сина си според своите представи (стоическата философия), той остава слабо образован, повърхностен и инфантилен, податлив на лошо влияние и скоро се опорочава под въздействие на обкръжението си. Главните му добродетели са неговите качества на спортист. Отличава се с невероятна физика и външен вид и владее до съвършенство боравенето с меч, копие, лък и всякакъв друг вид от характерните за епохата оръжия.

През 177 г. Комод е обявен за цезар, съимператор и наследник. След едноличното си възцаряване през 180 г., скоро след внезапната кончина на Марк Аврелий във Виндобона, Комод много бързо приключва с войната срещу племената по река Дунав (Марк Аврелий последно воюва с тях в региона, наричан тогава Норик, приблизително съвпадащ с по-късната Австрия) и веднага се завръща в Рим. Отказвайки се от експанзионистична политика в други области на империята, правителството на Комод се съгласява на отстъпки и сключва мир с даките и сарматите.

При възкачването си на трона, 19-годишният император се интересува предимно от развлечения. Загърбвайки всякакви задръжки и мярка, той превръща двора на Палатин в средище на изтънчен разврат и необуздан разкош. В неговия харем има няколкостотин жени и също толкова млади момченца. Според думите на съвременниците му, той изпробва всички начини за разврат. Сред неговите пристрастия са и носенето на женски дрехи и медицинските експерименти (в това предполагаемо е вдъхновен, а може би и подпомаган от известният лекар Гален). Поклонник е на т.нар. източни култове (към божества от типа на Атис, Кибела, Астарта и Дагон) и участва в самоизтезателни религиозни ритуали, а явно организира и оргии. Проявява склонност към бисексуалност, въпреки че по-известни са хомосексуалните му връзки.

Годините на неговия принципат се характеризират с огромни разхищения на държавните пари, които той използва за зрелища, разкош и раздавания. Популистката му политика прави Комод почитан сред народа, но скоро проличават и негативните й страни. Провинциалното управление е занемарено, а финансите - разстроени. Икономическото положение на населението постепенно се влошава. Конфискацията на имущество на богати граждани само отлага проблемите и натрупва враждебност. Макар неопитен и психически неуравновесен, в първите години той управлява добре, благодарение на своите съветници. Впоследствие надделява страстта към състезанията, към зрелищата, и грижите за държавата биват изоставени от него и тя се управлява в значителна степен от различни негови фаворити, някои от които - крайно корумпирани.

При Комод е създаден африкански флот. Междувременно започват вълнения в Германия и Дакия, но са овладени с помощта на войската. Около 184 г. в Северна Британия е проведен демонстративен поход под ръководството на местни легати, но сред войските там избухва неуспешен бунт, след потушаването на който Комод приема прозвището Британски.

Въпреки че стъпването на свободни хора на гладиаторската арена се счита от римляните за позор и безчестие (на латински: infamia), Комод не само се увлича по зрелищата разиграващи се там, но и с радост и завидни умения участва в тях. Подвизава се основно, като гладиатор-секутор (мечоносец в сражение с боец, въоръжен с рибарска мрежа и кама).

Провежда 735 битки, както за собствено удоволствие, така и за забавление на тълпите, а поданиците му от всички краища на страната прииждат в столицата да присъстват на игрите му. В битките винаги побеждава, но главно защото противниците му се оставят да бъдат победени, след което са пощадявани и почитани. Същевременно се твърди (от съвременника му Дион Касий), че понякога излиза облечен в лъвска кожа (явно наподобяваща тази на Немейския лъв) и с боздуган в ръка, с който размазва главите на слепи и недъгави хора, те играещи ролята на гиганти в гигантомахията, а той - на громящият ги Херкулес, с когото систематично се отъждествява. На арената императорът убива и много диви животни, но невинаги свирепи (например жираф и множество щрауси). От специална платформа убива и 100 лъва с копия, без да пропусне нито веднъж, пронизва слон с помощта на дълга пика (копие за мушкане), безпогрешно улучва диви зверове с лъка си. Всичко това се прави от Комод и с комерсиална цел (той лично взема значителен хонорар за всяко свое представление), но най-вече за да се прочуе, като велик воин и господар - истински герой.

Приема редица високопарни титли, а Сенатът без възражения удовлетворява всичките му приумици, някои от които впоследствие се утвърждават като правило (например изобретената вероятно лично от него титла dominus). Обявява се и за новия Ромул, т.е. нов основател на град Рим, който през 192 г. преименува в „Колония на Комод“ (Colonia Lucia Annia Commodiana). Той очаква също така да бъде обожествен и дори със самото си облекло нерядко се уподобява на бог - на главата си носи изображение на бог Анубис, а гладиаторската му премяна е реплика на тази на героя Херкулес, приет, според легендите за него, на Олимп. Във връзка с претенциите си, Комод изисква от Сената да го наричат не Комод, син на Аврелий, а Херкулес, син на Юпитер. По негово настояване месец август започва да се нарича „комодски“, септември – „херкулес“, октомври – „непобедим“, ноември – „преодоляващ“, а декември – „амазонски“ (за спомен от подвига на Херкулес при амазонките). В края на управлението си Комод се преселва в гладиаторска школа, отрича се от образа на Херкулес и приема името на починал гладиатор, негов личен любовник.

През 183 г. императорът става жертва на опит за убийство, организиран от роднини на сестрата му Ания Луцила. Пращат при императора убиец, но той се издава известявайки на Комод: „Ето, какво ти изпраща Сенатът.“ и веднага е хванат от преторианците. Всички заговорници са убити, а Луцила изпратена на остров Капри, където умира след няколко години. След този случай Комод става много подозрителен и тираничен и намразва Сената, считайки го за основния си враг. Започва панически да се бои от заговори и за всяко малко свое подозрение (а понякога и просто превантивно) осъжда на смърт различни хора, но най-вече видни граждани, включително жена си Брутия Криспина, след като я уличава в прелюбодеяние.

Същевременно императорът е редовно манипулиран от различни свои влиятелни фаворити, на които оставя вземането на решенията по държавните въпроси. В началото влияние над императора оказва най-вече освободеният роб Саотер, негов адютант и любовник, но той скоро е убит по нареждане на преторианския префект Патерн. В отговор Комод заповядва неговата екзекуция и в следващите 3 години властта е завзета от съпрефекта на преторианците Тигидий Перен. Той е особено непопулярен сред британските легиони, които в края на краищата поискват от императора да го премахне. Перен е обвинен в намерение да заеме трона и по заповед на Комод, той и семейството му са екзекутирани от преторианците. След това командирите на преторианците многократно се сменят, с което длъжността загубва своето значение. След самите войници дисциплината значително спада, а преторианците стават по-разпуснати, алчни и арогантни от всякога и често изкопчват от Комод премии и увеличения на заплатите си.

Значително влияние над Комод има и неговата любовница-християнка Марция, благодарение на която той се сближава с тогавашния лидер на римските християни - папа Виктор I - и се настройва положително към тях. След смъртта на Перен, най-влиятелен от императорските фаворити става освободеният роб Клеандър, който получава изключителната титла „кинжал“ (на латински: a pugione). При него разцъфтява невиждана корупция. Масово се търгуват постове, провинции и съдебни решения. За 1 година Клеандър успява да продаде титлата консул (или по-скоро - суфектконсул) 25 пъти. През 190 г. противници на Клеандър предизвикват недостиг на продоволствия в столицата, което води до вълнения. Клеандър опитва да използва преторианската гвардия за да ги потуши и тогава освирепелият от глад народ обкръжава императорския дворец и иска смъртта му. Комод, без да се колебае, изпълнява искането на народа.

Безотговорните действия на Комод и приближените му предизвикат недоволството на народа. Ветеранът Матерн от Галия оглавява бунтовническа войска от дезертьори, роби и бедняци, превзема и ограбва градове, освобождава затворници. Войската на Матерн е разбита от крупни части на редовната войска (187 г.), а самият той е заловен и екзекутиран при опита си да се добере до Рим и да убие императора.

В последните години от управлението на Комод преторианският префект Квинт Емилий Лет се ползва с абсолютна власт, но от страх за поста и живота си тайно организира дворцов преврат. За това изглежда допринася и включването на префекта в поредните проскрипции; в списък за предстоящо екзекутиране се оказват и наложницата Марция и придворният Еклект, които се сговарят с Лет да ликвидират владетеля. Градският префект Пертинакс се присъединява към заговора в замяна на обещанието, че ще бъде следващият император.

Комод се кани на 1 януари 193 г. да отпразнува своето встъпване на поста консул и иска да се появи на церемонията в гладиаторското си амплоа, но предната вечер (на 31 декември 192 г.) Марция пристъпва към убийството му, опитвайки се да го отрови с подправено вино. Той не умира, а само изпада в безсъзнание, затова е задушен в банята от атлета Нарцис, с когото се упражнява в борба. Сенатът одобрява станалото незабавно, обявявайки Комод за враг на отечеството. Разярените сенатори и тълпата искат да хвърлят тялото му в река Тибър, а името му да бъде заличено навсякъде, но Пертинакс не позволява това да се случи. Тялото на Комод е погребано тайно.

• 

  Комод като Херкулес (рисунка на монета)

• 

  Скулптурен портрет на Комод от ранните му години

• 

  Монетно изображение на Комод

• 

  Денарий, представящ триумфалното влизане на Комод в Рим

• Родословно дърво на Нерво-Антониновата династия
• Гладиатор (филм от 2000 г. с Ръсел Кроу, като войн, убиващ Комод, игран от Хоакин Финикс)
• Маркоманска война
• Домициан
• Ании
• Британик

• Commodus (A.D. 180 – 192) статия в De Imperatoribus Romanis
• 180 – 192 Commode (L. Aelius Aurelius Commodus)

• Historia Augusta: Животът на Комод
• Книга 73 от Историята на Дион Касий
• Herodian's Roman History Commodus gladiator Архив на оригинала от 2014-11-23 в Wayback Machine.

• Йордан Илиев: История на Рим през епохата на Принципата (27 г. пр. Хр. – 284 г. сл. Хр.). Плевен: Печатница „Нима“, 2022, ISBN 978-619-162-852-0
• Olivier Joram Hekster: Commodus. An emperor at the crossroads. Gieben, Amsterdam 2002
• Eckhard Meyer-Zwiffelhoffer: Ein Visionär auf dem Thron? Kaiser Commodus, Hercules Romanus. In: Klio 88, 2006
• Spiedel, M. P. (1993). Commodus the God-Emperor and the Army. Journal of Roman Studies 83