Конрад Фердинанд Майер – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Портрет на Конрад Фердинанд Майер (1887)
Роден	11 октомври 1825 г. Цюрих, Швейцария
Починал	28 ноември 1898 г. (73 г.) Килхберг, Швейцария
Националност	Швейцария
Жанр	стихотворение, поема, роман, новела
Направление	Реализъм
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Конрад Фердинанд Майер в Общомедия

Конрад Фердинанд Майер (на немски: Conrad Ferdinand Meyer) е швейцарски писател-реалист, автор на (предимно исторически) романи, новели и стихотворения. Наред с Готфрид Келер и Йеремиас Готхелф спада към най-значимите швейцарски писатели на XIX век.

Конрад Фердинанд Майер израства в цюрихско патрицианско семейство. На 15-годишна възраст загубва баща си. Има извънредно трудни взаимоотношения със здравословно обременената си майка, която през 1856 г. слага край на живота си.

През младостта си Конрад живее няколко години в Лозана, където научава френски толкова добре, че започва да превежда френска литература и размисля дали да не стане френски писател, или да поеме академично поприще в областта на романистиката. Още преди да навърши двадесет години постъпва в психиатрична клиника поради пристъпи на тежка депресия.

Първите литературни успехи на Конрад Фердинанд Майер са от 1872 г., когато на 46-годишна възраст публикува цикъл стихотворения „Последните дни на Хутен“ (Huttens letzte Tage), посветен на хуманиста Улрих фон Хутен. През 1876 г. излиза романът „Юрг Йенач“ (Jürg Jenatsch), който с последвалите творби затвърждава името на Майер като изключителен разказвач. През 1882 г. е публикуван сборникът „Стихотворения“ (Gedichte), който го представя като значим поет. С всяко ново издание – до психическия срив на Майер през 1892 г. – книгата е допълвана и подобрявана.

Последните си години Конрад Фердинанд Майер прекарва с разклатено физическо и психическо здраве в Килхберг край Цюрих, където умира през 1898 г. на 73-годишна възраст.

• През 1880 г. Цюрихския университет присъжда на Конрад Фердинанд Майер званието Доктор хонорис кауза.
• През 1899 г. на името на Конрад Фердинанд Майер е наречена силно ухаеща роза.^[1]
• През 1937 г. град Цюрих учредява културната награда Конрад Фердинанд Майер за възпоменание на писателя.

• Das Amulett, Novelle, 1873
• Jürg Jenatsch, Roman, 1876
• Der Schuß von der Kanzel, Novelle, 1878
• Der Heilige, Novelle, 1880
• Plautus im Nonnenkloster, Novelle, 1882
• Gustav Adolfs Page, Novelle, 1882
• Das Leiden eines Knaben, Novelle, 1883
• Die Hochzeit des Mönchs, Novelle, 1884
• Die Richterin, Novelle, 1885
• Die Versuchung des Pescara, Novelle, 1887
• Angela Borgia, Novelle, 1891

• Huttens letzte Tage, 1872
• Engelberg, 1872

• Zwanzig Balladen von einem Schweizer, 1864
• Romanzen und Bilder, 1869
• Gedichte, 1882
  • Der römische Brunnen
  • Die Füße im Feuer
  • Zwei Segel
  • Der Ritt in den Tod
  • Die Rose von Newport
  • Eingelegte Ruder
  • In der Sistina^[2]
  • Chor der Toten
  • Schwüle
  • Fingerhütchen
  • Stapfen
  • Schwarzschattende Kastanie
  • Möwenflug

Небесна близост. Лирика, изд.: Агрипина, София (2003), прев. Кръстьо Станишев