bg.wikipedia.org

Мануш Георгиев – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мануш Георгиев
български революционер
Роден
Починал

7 февруари 1908 г. (26 г.)

Учил вСярско българско педагогическо училище
Мануш Георгиев в Общомедия

Мануш Георгиев, наричан Турновски, Струмишки, Струмски или Мануш войвода, е деец на българското националноосвободително движение в Македония и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3][4]

Мануш Георгиев е роден на 10 август 1881 година[3] в будно семейство.[1] Други източници сочат за негова рождена година 1876 година,[4] и 1880 година.[1] Източниците се различват и за родното му място - Ново село, Струмишко[1][4] или Турново,[3] като от ранна детска възраст живее в близкото Ново село. Учи в българската прогимназия в град Струмица и в българското педагогическо училище в град Сяр, където завършва втори педагогически курс.[3] Още като ученик е посветен в делото на ВМОРО и ръководи ученически революционен кръжок. В 1903 година участва в бунт срещу директора на училището, поради което е изключен.[1] По-късно учителства в струмишките села Барбарево, Стиник,[1] Робово, Бориево и Стиник.[3]

Манушов гроб над село Долна Рибница

Подгонен от турските власти като революционер, през 1903 година Мануш Георгиев става нелегален и се присъединява към четата на Христо Чернопеев, а след това е секретар на войводата Димитър Попстаматов. От 1904 година е назначен за титулярен околийски войвода на Петричка революционна околия.[3] Допринася за заздравяване на местните революционни комитети, закриля българското население.[1]

Делегат е на Струмишкия окръжен конгрес, проведен в Огражден през лятото на 1905 година.[5] Участва като делегат от Струмишкия революционен окръг на Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година.[1] От 1907 година е избран за помощник на струмишкия окръжен войвода Христо Чернопеев.[3]

На 6 февруари 1908 година в село Долна Рибница, Петричко, е насрочена нелегална конференция, за която се събират Мануш Георгиев с четата си, четирима представители на околийския революционен комитет в Петрич – Александър Унев, Тома Митов, Михаил Вардев и Стоян Търнаджиев и местни дейци на ВМОРО от селото. След предателство селото е обкръжено от многобройна турска войска и башибозук. Войводата извежда нелегалната чета извън селото и мобилизира местната селска чета, ръководена от Янко Стаменов. След драматично десетчасово сражение в местността Трънката, край село Долна Рибница в Огражден планина, загиват всички 24-ма български революционери.[6][1]

Загинали в битката
Име От
1. Мануш Георгиев Турново
2. Васе Скендерски Берово
3. Запрьо Димитров Кьосев Негован
4. Наке Андонов Карчев Струмица
5. Стоян Кавадарци
6. Симо Кавадарци
7. Коте Ст. Комаров Моноспитово
8. Тиле Донев Дончевски Ново село
9. Миладин Малков
10. Костадин Заяков Зойчене
11. Александър Унев Велес
12. Стоян Алексов Таранджиев Петрич
13. Тома Митов Марков Петрич
14. Михаил Вардев Петрич
15. Янко Стаменов Долна Рибница
16. Костадин Йовчев Долна Рибница
17. Димитър Ангелов Долна Рибница
18. Филат Стратков Долна Рибница
19. Стоян Василев Долна Рибница
20. Вангел Стойков Долна Рибница
21. Златин Василев Долна Рибница
22. Илия Кочев Долна Рибница
23. Златин Кочев Долна Рибница
24. Ангел Иванов Долна Рибница[7]

Събитието остава в историята като Петричката епопея. На 31 март 1929 година на мястото на битката на един километър северно от Долна Рибница е открит паметник костница, в която са положени част от костите на героите.[8] Днес местността се нарича от местните жители Манушов гроб. През 1923 година в Петрич съществува футболен отбор на име „Мануш войвода“[9]. През 1941 година Струмишкото благотворително братство в София носи името „Мануш войвода“.[10][11]

Бюст-паметници на Мануш Георгиев са изградени в Петрич, България, и в Ново село, Северна Македония. Във връзка със 100-годишнината от гибелта на войводата на 8 февруари 2008 година в центъра на село Долна Рибница е открита паметна плоча.[12] По повод 110 години от неговата смърт на 4 февруари 2018 година е открита паметна плоча и на лобното му място.[13]

  1. ↑ а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 546.
  2. ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 101 – 103.
  3. ↑ а б в г д е ж Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 31.
  4. ↑ а б в Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 226. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Пандевски, Манол Д. Внатрешната македонска револуционерна организација и неоврховизмот (1904–1908). Скопје, Култура, 1983. с. 79.
  6. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 279.
  7. ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 101 – 103.
  8. ↑ Ч., Б. Поклонение на гроба на Манушъ войвода // Македония III (745). 6 април 1929. с. 2.
  9. ↑ Кратка история на Беласица (Петрич), взето от сайта bgclubs.eu на 25.04.10 г.
  10. ↑ ЦДА, ф. 771К, оп. 1, а.е. 16
  11. ↑ ЦДА, ф. 771К, оп. 1, а.е. 15
  12. ↑ Динов, Коста. „ВМРО откри нов паметник на Мануш войвода в Петричко“, вестник Вяра, 11 февруари 2008., архив на оригинала от 12 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080212041948/http://viara-online.com/show_news.php?show=19443, посетен на 5 юни 2008
  13. ↑ Десетки се включиха в шествието за 110-годишнината от смъртта на Мануш войвода.