Марчо Марчев – Уикипедия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Марко Марчев)
| Марко Марчев | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Втора световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 17 октомври 1897 г. |
| Дата и място на смърт | неизв. |
Марчо (Марко) Йорданов Марчев[1] е български офицер (генерал-майор), командир на 6-а пехотна бдинска дивизия (1944), инспектор на пехотата (1944 – 1945), инспектор по мобилизацията (1945) и директор на Военноиздателския фонд (1946 – 1948).
Марчо Марчев е на 17 октомври 1897 година в търновското село Полски Тръмбеш[2] . През 1919 година завършва Военното на Негово Величество училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в 1-ви конен полк и в Лейбгвардейския конен полк, като от 30 януари 1923 г. е поручик. От 1927 г. е на служба в 8-а жандармерийска група, на 15 април 1928 г. е произведен в чин капитан, след което през 1929 г. е назначен за командир на ескадрон от 8-и конен полк[3]. Година по-късно е назначен за командир на батарея от 2-ри армейски артилерийски полк[4]. През 1932 г. завършва Военната академия[5]. През 1935 г. е причислен към Генералния щаб[6] и назначен за началник на химическата секция към Щаба на войската[7], като на 6 май същата година е произведен в чин майор.[8] През септември същата година е уволнен за антимонархическа дейност, а в периода 1938 – 1944 г. служи в Трудови войски[9].
След деветосептемврийски преврат е върнат на служба и с чин полковник на 14 септември 1944 г. е назначен за командир на 6-а пехотна бдинска дивизия[10] с която участва в Нишката и Косовската операции[11]. На 15 декември 1944 е назначен за инспектор на пехотата, а през 1945 година инспектор по мобилизацията[11]. На 20 юли 1946[12] година е уволнен от армията по собствено желание. Между 1946 и 1948 година е директор на Военноиздателския фонд[11].
- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 май 1928)
- Майор (6 май 1935)
- Полковник (3 октомври 1942)
- Генерал-майор (3 септември 1945)
- Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас
- Военен орден „За храброст“ III степен, 1 клас
- Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
- ↑ Според Ташев, първото му име е Марко
- ↑ Според Ташев, е роден в Горски Долен Тръмбеш
- ↑ Министерска заповед (МЗ) №91 от 1929 г.
- ↑ МЗ № 64 от 1930 г.
- ↑ Заповед № 189
- ↑ Заповед № 312
- ↑ МЗ №88 от 1935
- ↑ Руменин, с. 232 и 233
- ↑ Ташев, с. 90
- ↑ МЗ № 123 от 1944 г.
- ↑ а б в Ташев, с. 91
- ↑ Според Руменин е уволнен през 1945 г.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 232 и 233.
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 90 и 91
