Марчело Липи – Уикипедия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
![]() | ||||||||
![]() | ||||||||
Лична информация | ||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Роден | Марчело Ромео Липи 12 април 1948 г. (76 г.) | |||||||
Ръст | 183 см | |||||||
Пост | защитник | |||||||
Юношески отбори | ||||||||
| ||||||||
Професионални отбори¹ | ||||||||
| ||||||||
Национален отбор | ||||||||
| ||||||||
Треньор | ||||||||
| ||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | ||||||||
Марчело Липи в Общомедия |
Марчело Ромео Липи (на италиански: Marcello Romeo Lippi) е италиански футболист и треньор.
Марчело Липи е роден на 11 април 1948 г. във Виареджо. Негови прадеди са прочути фло¬рентински живописци от известната в среднове¬ковието фамилия Филипино. За първи път се докосва до футбола в „Стела Роса“ (Виареджо), клуб из¬вестен с комунистическите пристрастия на феновете му. След това заиграва на поста либеро в състава на „Савона“, където се подвизава няколко ме¬сеца през 1969 година. Веднага след това облича екипа на „Сампдория“, където се задържа от 1970 до 1981 година. След престоят си в Генуа, къде¬то не блести с нищо особено преминава за кратко през „Пистоезе“ и „Лукезе“. Именно в последния тим слага край на състезателната си кариера през 1982 г. след 239 мача и 7 гола калчото.[1]
Кариера като футболист – Сампдория (1970 — 1981), Пистоезе (1981), Лукезе (1981 – 1982).
Треньор на Сампдория (1984 — 1985), Понтедера (1985 — 1986), Сиена (1986 — 1987), Пистоезе (1987 — 1988), Карарезе (1988 — 1989), Чезена (1989 — 1991), Лукезе (1991 — 1992), Аталанта (1992 — 1993), Наполи (1993 — 1994), Ювентус (1994 — 1999 и 2001 — 2004), Интер (1999 — 2000). Шампион през 1995, 1997, 1998, 2002 и 2003 г., носител на купата през 1995 година. Носител на КЕШ, Междуконтиненталната купа и Суперкупата на Европа през 1996 г. Финалист в Шампионската лига през 1997, 1998 и 2003 г., финалист за купата на УЕФА през 1995 година. Треньор на националния отбор на Италия от 15 юли 2004 година. Световен шампион с Италия през 2006 година. Един от най-авторитетните треньори в Европа.
На Световното 2006 Марчело Липи води Италия по пътя до финала където, те побеждават Франция с 5-3 след дузпи (след равенство 1-1 след продълженията).
След като печели Световното първенство Липи заявява че това е „най-хубавият му момент като треньор“, въпреки че преди това е печелил Междуконтинентална купа и ШЛ с Ювентус.[2]
Три дни след световното, Липи не подновява своя договор с Италианката футболна федерация и напуска поста национален треньор на Италия. На поста го наследява Роберто Донадони.[3]
Марчело Липи селектира отбора Европейските XI за един приятелски мач на стадион Олд Трафорд срещу отбора на Манчестър Юнайтед за 50-а годишнина на първия мач на Юнайтед в Европа. Мача се играе на 13 март, 2007. Манчестър побеждават с 4-3. Състезателите на Липи са:
- Вратари: Оливер Кан, Грегори Купе, Сантяго Канисарес.
- Защитници: Паоло Малдини, Джейми Карагър, Ерик Абидал, Лилиан Тюрам, Карлес Пуйол, Марко Матераци, Фабио Гросо.
- Полузащитници: Джанлука Дзамброта, Стивън Джерард, Флоран Малуда, Луис Мигел, Дженаро Гатузо, Ким Шелстрьом, Андреа Пирло, Баудевейн Зенден, Стелиос Гианакопулос.
- Нападатели: Роналдо, Алесандро Мансини, Златан Ибрахимович, Хенрик Ларсон (капитан), Роби Фаулър, Ел Хаджи Диуф.
- ↑ Кисов, Даниел, 2006, „Пленителното италианско калчо“, Дружество за популяризация на спорта
- ↑ My most satisfying moment — Lippi[неработеща препратка]
- ↑ Donadoni is the new coach
Италия – световен шампион 2006 (4-та титла) |
---|
|
ФК Интер – треньори |
---|
Фосати (1909–1915) • Ресеготи и Мауро (1919–1920) • Спотисууд (1922–1924) • Шидлер (1924–1926) • Вайс (1926–1928) • Виола (1928–1929) • Вайс (1929–1931) • Тот (1931–1932) • Вайс (1932–1934) • Фелдман (1934–1936) • Караро (1936) • Кастелаци (1936–1938) • Карнели (1938–1940) • Перукети и Замберлети (1940–1941) • Фиорентини (1941–1942) • Ферари (1942–1943) • Каркано (1945–1946) • Нутрицио (1946) • Меаца (1947–1948) • Каркано (1948) • Астли (1948) • Капели (1949–1950) • Оливиери (1950–1952) • Фони (1952–1955) • Кампатели (1955) • Меаца (1955–1956) • Фроси (1956) • Фереро (1957) • Меаца (1957) • Карвър (1957–1958) • Бигоньо (1958) • Кампатели (1959–1960) • Ахили (1960) • Капели (1960) • Ерера (1960–1968) • Фони (1968–1969) • Ерера (1969–1971) • Инверници (1971–1973) • Масиеро (1973) • Ерера (1973) • Масиеро (1974) • Суарес (1974–1975) • Чиапела (1976–1977) • Берселини (1977–1982) • Маркези (1982–1983) • Радиче (1983–1984) • Кастагнер (1984–1986) • Корсо (1986) • Трапатони (1986–1991) • Орико (1991) • Суарес (1992) • Баньоли (1992–1994) • Марини (1994) • Бианки (1994–1995) • Суарес (1995) • Ходжсън (1995–1997) • Кастелини (1997) • Симони (1997–1998) • Луческу (1998–1999) • Ходжсън (1999) • Липи (1999–2000) • Тардели (2000–2001) • Купер (2001–2003) • Вердели (2003) • Дзакерони (2003–2004) • Манчини (2004–2008) • Моуриньо (2008–2010) • Бенитес (2010) • Араужо (2010–2011) • Гасперини (2011) • Раниери (2011–2012) • Страмачони (2012–2013) • Мадзари (2013–2014) • Манчини (2014–2016) • де Бур (2016) • Веки (2016) • Пиоли (2016–2017) • Веки (2017) • Спалети (2017–2019) • Конте (2019–2021) • Индзаги (2021–) • |