bg.wikipedia.org

Мугла – Уикипедия

  • ️Sat Dec 03 2011
Тази статия е за селото в южна България. За града в югозападна Турция, вижте Мугла (Турция).

Мугла
Централният площад в Мугла
Централният площад в Мугла

България

41.6169° с. ш. 24.4928° и. д.

Мугла

Област Смолян

41.6169° с. ш. 24.4928° и. д.

Мугла

Общи данни
Население122 души[1] (15 март 2024 г.)
1,64 души/km²
Землище74,295 km²
Надм. височина1354 m
Пощ. код4716
Тел. код03058
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ49285
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ; 2011)
Мугла в Общомедия

Мугла е село в Южна България, област Смолян, община Смолян.

Изглед от Мугла, 1930 г.

Село Мугла се намира в централните Родопи. Намира се на 25 km от град Смолян и на 36 km от Девин, в близост до връх Голям Перелик, землището на Смолян, местност Мурсалица, землището на Настан и обезлюденото село Чамла. От 1990 до 2022 година достъпът до Девин по съществуващия път Мугла - Тешел е прекъснат поради пропадане на бетоновия мост над Триградската река, който е с дължина около 25 метра. През 2022 година Южноцентралното държавно предприятие в Смолян възстановява пътя Мугла-Тешел. Точно под връх Карлък над селото се намира местността Михрапа, някогашно свещеното място за мюсюлманите. В близост е до защитената местност Казаните – Гьовренско землище, местността Чаирите – Триград, почти обезлюденото селище Чамла и заличено село Мугленски Касък.

Поглед в старата джамия.

Има легенда, която гласи, че четирима овчари открадват моми от Смолян и ги отвеждат на 24 км навътре в планината, за да не могат да бъдат открити. Така се поставя началото на селото – Мугла. Стари имена на селото са Могила и Муглен.

Първите жители на селото се заселват на това място заради чистата, приятна на вкус вода. Преди години селото е разполагало с училище, в което учели над 300 ученици. Сега средната възраст на жителите е над 50 години, училището пустее. Селото се нарича Мугла, защото много често то потъва в мъгла. Жителите на селото се славят със своята гостоприемност. Те поздравяват всеки новодошъл и в случай, че искате да пренощувате в селото, местните обикновено предлагат дома си или най-малкото ще ви упътят към някой гостоприемен съсед.

През 1872 година в селото има 150 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. Тъмръшка република, като първоначално селото е седалище на републиката. През 1920 година в селото живеят 666 души, през 1946 – 1014 души, а през 1965 – 1422 души.[2]

Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Мугла се състои от помаци.[3]

В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Мугла (Muğla).[4]

До 1983 година Мугла е било съставно село на община Девин.

Населението се състои от българи [5] изповядващи ислям. Жителите на селото се определят като помаци с българско самосъзнание. В Мугла са съхранени автентични родопски обреди и песни.

Панорама на околната природа
Скалата
Панорама към Мугла
  • Тук се намира една от най-големите популации на дива коза в Родопите. Козите наброяват около 50 – 70 броя.
  • Районът на с. Мугла е известен сред спелеолозите с пещерите си: Дангалешка пропаст, дълга 1142 м, Камбанките – 456 м и др. [6]
  • Резерват Казаните се намира в близост до селото и обхваща 161 хектара. Създаден е с цел да се съхранят причудливи форми на природата и смесени гори от ела, черен бор, бук, смърч и характерните за тях флора и фауна. Обявен е за резерват през 1968 г.
  • В самото село се намират находища на Родопски силивряк (Орфеево цвете). Балкански ендемит – среща се само на Балканския полуостров. Расте в пукнатините на скали. Защитен вид, включен е в Червената книга на България. Силиврякът издържа много време на суша. Ботаниците са установили, че може да преживее повече от 30 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално. Растението свива цветовете си, когато е на сянка и веднага се отваря, когато го огрее слънце. Силиврякът много прилича на иглика, но цветовете му имат синкаво-бяла окраска с фуниевидна форма.
На хоро в Мугла.
  • Природна забележителност „Казанджи дере“ – защитена територия, обявена с цел опазване на каскада от уникални водопади и вирове, под формата на „казани“, образувани от естественото течение на водата, в резултат на ерозионни процеси в дере – приток на река Мугленска.[7]
  • Екопътека „Казанджи дере“ – екомаршрут през природната забележителност с дължина 700 метра (1400 м в двете посоки). Преминаване през три мостчета и достигане до панорамна площадка над водопадите. Наличие на кът за отдих с място за палене на огън извън границите на защитената територия.[8]
  • Анкин баир
  • Михрапа
  • Мурсалица
  • Ледницата

Всяка година през месец август селото празнува своя празник, наречен „Среде лято“. Той се тачи от незапомнени времена. Мугла е единственото село в Родопите, което отдава почит на слънцето. На празника обикновено се представя групата към читалището и се прави курбан за здраве и берекет на връх Михрапа. Празникът продължава 3 дена с кръшни хора, звуците на родопската каба гайда и лиричните родопски песни.

Мурсалски чай (Sideritis scardica)
Мугленци от началото на 20 век
Мугленци от началото на 21 век
  • Къщи

    Къщи

  • Реката

    Реката

  • Изглед към Мурсалица

    Изглед към Мурсалица

  • Училището

    Училището

  • Яза – извора, от който се снабдява с вода Смолян и Пампорово. (в строеж)

    Яза – извора, от който се снабдява с вода Смолян и Пампорово. (в строеж)

  • Казанджи дере

    Казанджи дере

  • Природата на село Мугла

    Природата на село Мугла

  • Силивряк в околностите на Мугла

    Силивряк в околностите на Мугла

  1. www.grao.bg
  2. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
  4. Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 203. Посетен на 16 март 2009. Архив на оригинала от 2009-02-24 в Wayback Machine.
  5. Писмо, в което жителите се определят като родолюбиви българи
  6. Пещери край Мугла
  7. Природна забележителност „Казанджи дере“
  8. Екопътека „Казанджи дере“[неработеща препратка]
  9. Проф. Теофил Гачилов, архив на оригинала от 8 април 2016, https://web.archive.org/web/20160408034331/http://www.librarysm.com/ga4ilov.html, посетен на 29 юни 2016

Населени места в община Смолян

Град

Смолян (общински център)

Села

Алиговска  · Арда  · Баблон  · Белев дол  · Билянска  · Бориково  · Бостина  · Буката  · Букаците  · Виево  · Влахово  · Вълчан  · Върбово  · Габрица  · Гела  · Гоздевица  · Горна Арда  · Горово  · Градът  · Гращица  · Гудевица  · Димово  · Дунево  · Еленска  · Ельово  · Заевите  · Змиево  · Исьовци  · Катраница  · Киселчово  · Кокорово  · Кошница  · Кремене  · Кукувица  · Кутела  · Левочево  · Липец  · Лъка  · Люлка  · Магарджица  · Милково  · Могилица  · Момчиловци  · Мугла  · Надарци  · Орешец  · Остри пазлак  · Петково  · Пещера  · Писаница  · Подвис  · Полковник Серафимово  · Попрелка  · Потока  · Река  · Речани  · Ровина  · Селище  · Сивино  · Славейно  · Смилян  · Соколовци  · Солища  · Средок  · Стикъл  · Стойките  · Стража  · Сърнино  · Тикале  · Требище  · Турян  · Търън  · Ухловица  · Фатово  · Хасовица  · Чамла  · Чеплетен  · Черешките  · Черешово  · Черешовска река  · Чокманово  · Чучур  · Широка лъка