Музей за изящни изкуства (Будапеща) – Уикипедия

Музей за изящни изкуства (Будапеща) Szépművészeti Múzeum
Музеи в Унгария
Местоположение	Будапеща
Тематика	изкуства
Основан	1906
Архитект	Алберт Шикеданц Фюльоп Херцог
Допълнителна информация
Адрес	Площад на героите
Телефон	+36 1 469 7100
Сайт	www.szepmuveszeti.hu
Местоположение
Музей за изящни изкуства (Будапеща) в Общомедия

Музеят за изящни изкуства (на унгарски: Szépművészeti Múzeum; на английски: Museum of Fine Arts) е галерия за чуждестранно изкуство в унгарската столица Будапеща. Разположен е на „Площада на героите“ в края на булевард „Андраши“.

Сградата на музея е построена в периода 1900 – 1906 г. в неокласически стил, по проект на архитектите Алберт Шикеданц и Фюльоп Херцог. Галерията притежава една от значимите световни сбирки на произведения на изкуството, обхващаща широк период от античността до началото на ХХ век.

На сесия на унгарския парламент през 1896 година е приет закон, според който колекциите от произведения на изкуството, съхраняващи се от различни институции в различни галерии, да бъдат обединени в единна сбирка на новоучредения музей за изящни изкуства. На базата на конкурс, архитектите Алберт Шикеданц и Фюльоп Херцог са избрани да проектират сградата на музея, която отваря врати през 1906 година. През 1957 година е основана „Националната галерия“ в залите на двореца в стария град Буда, където се преместват произведенията на унгарското изкуство.

Музеят съдържа втората най-голяма сбирка на антично египетско изкуство в Централна Европа. Колекцията съдържа около 4000 предмета. Събрана е както от покупки с унгарския египтолог Едуард Малер през 1930-те години, така и от осъществената в началото на ХХ век унгарско-полска археологическа експедиция в Централен Египет и други последващи международни експедиции, които обогатяват сбирката.^[1] Сред забележителните експонати са: статуя на принц Шешонк от IX век пр.н.е., бронзова седяща котка от III век пр.н.е., както и една от последните придобивки – 4000-годишна магическа пръчка с резкѝ от зъби на хипопотам.

Колекцията възлиза на повече от 5000 предмета. Състои се от мраморни скулптури, текстил и керамика, както и експонати от бронз и стъкло. Сбирката обхваща целия период, определян като класическа античност с гръцко, етруско, римско и гръко-египетско изкуство. Около 1000 единици от цялата колекция са изложени в залите на постоянната експозиция. Сред тях са: древногръцка статуя на девойка, известна като „будапещенската танцьорка“; бронзова кана – шедьовър от гръцките ковашки занаяти; древноримски релефни плочи от прочутата серия, изобразяваща сцени от Битката при Акциум.

Сбирката съдържа около 3000 произведения на изкуството, обхващащи в пълна степен развитието на европейската живопис от XIII до края на XVIII век. Сърцевината на колекцията е съставена от 700 картини от унгарската благородническа фамилия Естерхази.

Италианската секция е представена с работи от Джото и Дучо ди Буонинсеня от началото на разглеждания период, през произведенията на ренесансовите майстори Рафаел, Джорджоне, Тициан, Тинторето и Веронезе до времето на Тиеполо.

Бисерът на нидерландските художници е Проповед на свети Йоан Кръстител от Питер Брьогел Стария. Шедьоври на Ван Дайк, Франс Халс и Якоб Йорданс ни дават представа за златната епоха на фламандската живопис от XVII век.

Испанската секция с творби на Ел Греко, Диего Веласкес, Рибера и Гоя е сред най-значителните от вида си в Европа. Работи на Ханс Холбайн Стария, Лукас Кранах и Дюрер обогатяват сбирката на германско и австрийско изкуство. Френската част, въпреки че е скромна като количество, съдържа творби на Пусен и Клод Лорен. Британската живопис е представена от Джошуа Рейнолдс и Джон Констабъл.

Колекцията обхваща историята на европейската скулптура от средновековието до ХІХ век. Съдържа около 600 единици от бронзови пластики и произведения от дърво. Сред значимите експонати са статуетка на конник от Леонардо да Винчи и „Тъгуващия мъж“ на Верокио.

Обгръщаща цялата история на възпроизводствените техники, със своите близо 10 000 рисунки и 100 000 отпечатъка, колекцията включва поредица от уникални работи на автори, като Леонардо да Винчи, Рафаел, Дюрер, Алтдорфер, Пусен, Рембранд, Гоя, Дьолакроа, Едуар Мане, Винсент ван Гог, Пол Сезан и др. Поради високата чувствителност на хартията към светлината, от сбирката се организират само временни кратки експозиции на ротационен принцип.

Колекцията съдържа около 1000 работи на живописта и скулптурата от XIX и ХХ век. Френската секция обхващаща периода от романтизма до постимпресионизма включва работи на Дьолакроа, Курбе, Мане, Моне, Пол Сезан и Гоген, както и скулптура на Огюст Роден. Австрийският бидермайер е представен от платна на Валдмюлер, Амерлинг и Данхаусер. Произведения от Оскар Кокошка, Маурис Утрильо, Шагал и др. представят изкуството от началото на ХХ век.

• Доменико Гирландайо – Свети Стефан първомъченик, около 1490 година
• Джентиле Белини – Портрет на Катерина Корнаро – кралица на Кипър, около 1500 година
• Антонио да Кореджо – Мадоната с младенеца и ангел, около 1525 година
• Рафаел – Портрет на Пиетро Бембо, 1504 – 1506 година
• Рафаел – Мадоната Естерхази, 1508 година
• Джорджоне – Портрет на младеж, около 1510 година
• Тициан – Портрет на дожа Маркантонио Тревисани, около 1553 година
• Веронезе – Портрет на мъж, около 1555 година
• Анибале Карачи – Христос и самарянката, около 1597 година
• Бернардо Белото – Пиаца Синьория, Флоренция, 1745 – 1750 година
• Ел Греко – Благовещение, около 1600 година
• Диего Веласкес – Селяни на маса, около 1619 година
• Рибера – Мъченичеството на свети Андрей, около 1628 година
• Сурбаран – Свети Андрей, 1630-те години
• Бартоломе Естебан Мурильо – Малкият Христос подава хляб на поклонниците, 1678 – 1679 година
• Гоя – Носачката на вода, около 1810 година
• Питер Брьогел Стария – Проповед на свети Йоан Кръстител, около 1566 година
• Ван Дайк – Йоан богослов, 1614 – 1616 година
• Франс Халс – Портрет на мъж, 1634 година
• Дюрер – Портрет на младеж, 1610-те години
• Лукас Кранах Стария – Христос и жената хваната в прелюбодеяние, 1532 година

• Официална страница