Неокласицизъм – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Неокласицизъм е име, давано на различни течения в декоративното изкуство, визуалните изкуства, литература, театър, музика и архитектура от средата на 18 век до края на 19 век. При неокласицизма се извличат тенденции от Западното класическо изкуство и култура, обикновено от Древна Гърция и Древен Рим.

Неокласицизмът се отличава от своя предшественик Барока с някои специфични особености. Художниците се вдъхновяват от идеите на Просвещението и определящи за тях са разумът, общественото начало и рационализмът на новото време. Те черпят сюжети от гръцката и римската история като примери за граждански добродетели и за стремежа на изкуството да облагородява човешкия дух. В картината на един от най-видните представители на неокласицизма Жак-Луи Давид – „Клетва на Хорациите“, създадена пет години преди Френската революция, изразът е ясен, отчетлив, фигурите са скулптурно моделирани, телата – детайлизирани. Друг негов шедьовър е „Смъртта на Марат“. На 13 юли 1793 г. вестта за убийството на Марат, водач на френската революция, разтърсва цял Париж.

След затишие в периода на съвременните архитектурни влияния (приблизително след Втората световна война до средата на 1980-те год.) неокласицизмът се възражда в някаква степен. В САЩ някои обществени сгради са построени в неокласически стил. Пример за това е Симфоничният център Шермерхорн (Schermerhorn Symphony Center) в Нашвил.

Във Великобритания редица архитекти работят в неокласическия стил. Примери за това са две университетски библиотеки: Библиотека Мейтланд Робинсън (Maitland Robinson Library) към Колежа Даунинг в Кембридж – на Куинлан Тери и Библиотека Саклер (Sackler Library) в Оксфорд – на Робърт Адам. По-голямата част от новите неокласически сгради във Великобритания са частни къщи.

Към 2000 г. неокласическата архитектура обикновено се класифицира като събирателно понятие на „традиционната архитектура“.^[1] Освен това някои образци на постмодерната архитектура черпят вдъхновение от и включват изрични препратки към неокласицизма, като напр. Народният театър на Каталония в Барселона.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за