Очилата мечка – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Очилатата мечка (Tremarctos ornatus) е животно от семейство Мечкови (Ursidae).

Това е единственият представител на семейство Мечки, който обитава Южна Америка. Живее в планински райони на височина до 3000 m. в областта на Андите, но може да бъде срещнат и в по-ниски и открити райони на континента. Ареалът на обитанието му включва райони на Венецуела, Боливия, Еквадор, Перу, Колумбия и Панама.

Очилатата мечка е предимно растителноядно животно. Храни се с листа, стебла на растения и корени, както и с плодове, които се намират в планинските местообитания. В северозападната част на ареала си очилатата мечка предпочита младите палми и изяжда техните плодове и листа. Направо изкоренява младите дръвчета. Тъй като е отличен катерач, тя търси храна и по дърветата, високи над 30 метра. В сухите полу-пустинни местности очилатата мечка се храни и с кактуси.

Животното яде и месо: храни се с животински трупове и насекоми, а понякога и с по-малки животни – напада млади елени, лами и други домашни животни.

Животните живеят в недостъпни местности, далече от населени места. Там се извършва размножаването, което затруднява изследванията в естествената среда.

През 1947 г. в зоопарка в Буенос Айрес за пръв път живееща в плен женска очилата мечка родила потомство. Малките мечета – типично за вида – се раждат през юли. След бременност, продължаваща 240 – 255 дни, женската мечка ражда от 1 до 3 малки. След раждането си младите мечета остават поне 1 година с майка си и едва след това стават самостоятелни.

• Очилатата мечка в ITIS Архив на оригинала от 2004-11-19 в Wayback Machine.