bg.wikipedia.org

Прищина – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Прищина

Prishtinë

— град —

Знаме

      

Герб

42.6667° с. ш. 21.1667° и. д.

Прищина

Страна Косово
ОкръгПрищински
ОбщинаПрищина
Площ523,13 km²
Надм. височина652 m
Население198 897 души[1] (2011 г.)
КметПерпарим Рама
Пощенски код10000
Телефонен код38
МПС код01
Официален сайтprishtinaonline.com
Прищина в Общомедия

Прѝщина (на албански: Prishtinë) е най-големият град, административен център на Прищински окръг, и столица на обявилата независимост през 2008 г. Република Косово или според резолюция № 1244 на ООН – Автономен окръг Косово в състава на Сърбия с малко над 200 000 души население.

Според последното преброяване от 2011 година 98% от населението са албанци. Живеят също така малко цигани, турци, бошняци и сърби.

Политическият живот в града е доминиран от Демократическата лига на Косово.

В близост до града се намира международното летище „Адем Яшари“. Силното нарастване на населението на града след войната води до сериозен натиск върху инфраструктурата – канализация и улици. Сериозни проблеми има и с водоснабдяването и електроснабдяването. Телефонната мрежа в града е модернизирана и заедно с двата мобилни оператора – ИПКО и ВАЛА, осигурява сравнително добра телефонна комуникация за жителите и гостите на града. В по-голямата част на града е възможно ползването на интернет услуги.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Прищина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Родени в Прищина
  1. Municipal Profile 2018 –Prishtinë/Priština Region // Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, 2018 г. Посетен на 28 март 2023 г. (на английски)
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 428 и 872.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 428.
На независими държави

АмстердамНидерландия · Андора ла ВеляАндора · АнкараТурция · АтинаГърция · БакуАзербайджан · БелградСърбия · БерлинГермания · БернШвейцария · БратиславаСловакия · БрюкселБелгия · БудапещаУнгария · БукурещРумъния · ВадуцЛихтенщайн · ВалетаМалта · ВаршаваПолша · ВатиканВатикан · ВиенаАвстрия · ВилнюсЛитва · ДъблинИрландия · ЕреванАрмения · ЗагребХърватия · КиевУкрайна · КишиневМолдова · КопенхагенДания · ЛисабонПортугалия · ЛондонОбединено кралство · ЛюблянаСловения · ЛюксембургЛюксембург · МадридИспания · МинскБеларус · МонакоМонако · МоскваРусия · НикозияКипър · АстанаКазахстан · ОслоНорвегия · ПарижФранция · ПодгорицаЧерна гора · ПрагаЧехия · РейкявикИсландия · РигаЛатвия · РимИталия · Сан МариноСан Марино · СараевоБосна и Херцеговина · СкопиеСеверна Македония · СофияБългария · СтокхолмШвеция · ТалинЕстония · ТбилисиГрузия · ТиранаАлбания · ХелзинкиФинландия

На зависими територии
На непризнати държави

Градове по численост на населението според преброяването през 2011 г.:

54 239 – 161 751 души
40 827 – 48 962 души
10 393 – 26 964 души
5115 – 7331 души
1098 – 4924 души
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни