bg.wikipedia.org

Сава Бакърджиев – Уикипедия

Сава Бакърджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сава Бакърджиев
български генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1912 – 1944
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиПехота
Командвания18 пехотен полк
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиВижте по-долу

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

1945 г. (55 г.)

Сава Димитров Бакърджиев е български военен деец, генерал-майор, участник във всички войни в периода (1912 – 1945), командир на 18 пехотен етърски полк (1935 – 1939) и директор на Дирекцията за гражданска подготовка и мобилизация през Втората световна война (1941 – 1945).

Сава Бакърджиев е роден е на 31 октомври 1889 г. в село Беброво, Еленско. През 1912 година завършва Школата за запасни подпоручици, на 22 септември 1912 година е произведен в чин подпоручик и постъпва на действителна военна служба. Служи в 20-и пехотен добруджански полк и като командир на рота от Петдесети пехотен полк. На 6 май 1924 г. е произведен в чин майор и от същата година служи в 13-а жандармерийска дружина, след което от 1925 година е ротен командир в 19 пехотна шуменска дружина.

На 6 май 1928 година е произведен в чин подполковник, а от 1930 година е началник на Варненското военно окръжие. От 1932 година служи като помощник-командир на 8 пехотен приморски полк, а от 1934 г. изпълвана длъжността командир на същия полк. От 1934 г. служи във 2-ри пограничен сектор. На 6 май 1935 година е произведен в чин полковник и същата година е назначен за помощник-началник на ШЗО. От 18 май до 23 ноември 1935 година е ръководител на Дирекцията на полицията.[1][2]

На 5 декември 1935 година полковник Бакърджиев поема командването на 18 пехотен етърски полк, на която длъжност е до 21 септември 1939 година, когато е назначен за началник на отдел Гражданска мобилизация. На 3 октомври 1940 година е произведен в чин генерал-майор и назначен за директор на Дирекцията за гражданска подготовка и мобилизация.[3] Уволнен е от служба през 1942 година. Умира през 1945 г. в София[4].

Генерал-майор Сава Бакърджиев е женен и има 2 деца.

  1. Асенов, Б. – „Речник на разузнаването и контраразузнаването“, 2005, ВСУ Черноризец Храбър, стр. 42
  2. Асенов, Б. – „Български ловци на шпиони: документален разказ за контраразузнаването от създаването му до наши дни“, София, 2001, Издателска къща „Труд“, стр. 307
  3. Георгиев, П., Ерелийска, М. – „Въоръжената борба на българския народ против фашизма, 1941 – 1944. Документи“, София, 1962, Издателство на БКП, стр. 715
  4. София помни, парцел 36
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 57.
  • Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
Генерали от Третото българско царство
А-ВВ-ЗЗ-ЛМ-ПП-СС-Я

• Георги Абаджиев
• Иван Аврамов
• Георги Агура
• Стефан Азманов
• Димитър Айранов
• Никола Алексиев
• Ангел Ангелов
• Щерю Атанасов
• Марко Андреев
• Тодор Антонов
• Александър Атанасов
• Рашко Атанасов
• Никола Бакърджиев
• Сава Бакърджиев
• Михаил Беджев
• Бончо Балабанов
• Миленко Балкански
• Антон Балтаков
• Паун Бананов
• Минчо Банковски
• Рафаил Банов
• Иван Бацаров
• Стефан Белов
• Андрей Блъсков
• Янко Бойчев
• Иван Бончев
• Борис Богданов
• Стефан Богданов
• Никола Боев
• Васил Бойдев
• Рашко Бораджиев
• Любомир Босилков
• Христо Боснев
• Кирил Ботев
• Стефан Бочаров
• Никола Бочев
• Георги Бошнаков
• Борис Бояджиев
• Климент Бояджиев
• Стою Брадистилов
• Христо Бурмов
• Панайот Бърнев
• Владимир Вазов
• Георги Вазов
• Васил Василев
• Вълко Василев
• Анастас Ватев
• Дамян Велчев
• Вълко Велчев
• Иван Вариклечков
• Йордан Венедиков
• Константин Венедиков

• Върбан Винаров
• Петър Вранчев
• Сава Вуйчев
• Иван Вълков
• Димитър Вълнаров
• Христо Вълчев
• Тодор Габаров
• Антон Ганев
• Цоню Ганев*
• Петър Ганчев
• Стоян Гащаров
• Никола Генев
• Никола Генчев*
• Димитър Гешов
• Кимон Георгиев
• Константин Георгиев
• Ничо Георгиев
• Тодор Георгиев
• Спас Георгиев
• Димитър Гешев
• Тодор Гиргинов
• Боню Гочев
• Никола Грозданов
• Григор Грънчаров
• Станимир Гърнев
• Александър Давидов
• Асен Даскалов
• Владимир Даскалов
• Теодоси Даскалов
• Васил Делов
• Климент Джеров
• Вичо Диков
• Илия Димитриев
• Радко Димитриев
• Александър Димитров
• Борис Димитров
• Иван Дипчев
• Симеон Добревски
• Иван Донков
• Ангел Доцев
• Янко Драганов
• Христо Драндаревски
• Перикъл Енчев
• Никола Жеков
• Никола Желявски
• Кирил Жечев
• Рафаил Жечев
• Димитър Жостов
• Константин Жостов
• Стоян Загорски
• Владимир Заимов
• Атила Зафиров

• Михаил Захариев*
• Кръстю Златарев
• Пенчо Златев
• Георги Иванов
• Михаил Иванов
• Никола Иванов
• Петър Илиев
• Игнат Илиев
• Петър Илинов
• Стефан Ильев
• Михаил Йовов
• Георги Йорданов
• Илия Каблешков
• Никола Каблешков
• Константин Каварналиев
• Атанас Каишев
• Тодор Кантарджиев
• Симеон Караиванов
• Марин Касъров
• Димитър Кацаров
• Владимир Кецкаров
• Димитър Кирков
• Константин Кирков
• Пантелей Киселов
• Александър Кисьов
• Антон Ковачев
• Стилиян Ковачев
• Лазар Козаров
• Христо Козаров
• Иван Колев
• Крум Колев
• Тилю Колев
• Асен Константинов
• Станислав Крайовски
• Георги Кратунков
• Никола Крунев
• Стоян Кръстев*
• Асен Кръстев
• Никола Куртоклиев
• Васил Кутинчев
• Григор Кюркчиев
• Иван Кючуков
• Велизар Лазаров
• Крум Лекарски*
• Христо Лилков
• Гаврил Личев
• Петър Лолов
• Константин Лукаш
• Иван Луков
• Христо Николов Луков
• Христо Цонев Луков
• Стефан Любомски

• Георги Манов
• Ганчо Манчев
• Сотир Маринков
• Иван Маринов
• Кръстю Маринов
• Пано Маринов
• Александър Марков
• Георги Марков
• Иван Марков
• Иван Марков
• Константин Марков
• Петър Марков
• Тодор Марков
• Генко Мархолев
• Гурко Мархолев
• Христо Мархолев*
• Марко Марчев*
• Георги Марчин
• Михаил Матеев*
• Петър Мидилев
• Михаил Минчов
• Васил Мирчев
• Тодор Митов
• Константин Михайлов
• Никола Михов
• Димитър Мустаков
• Сава Муткуров
• Атанас Назлъмов
• Калин Найденов
• Никола Наков
• Димитър Настев
• Йордан Наумов
• Никола Недев
• Христо Недялков
• Стефан Нерезов
• Никифор Никифоров
• Никифор Никифоров
• Данаил Николаев
• Асен Николов
• Асен Николов
• Георги Николов*
• Коста Николов
• Христо Новаков*
• Павел Павлов
• Христо Паков
• Асен Пападопов
• Стефан Паприков
• Иван Пашинов
• Йордан Пеев
• Панайот Пеев

• Георги Пенев
• Петър Пенев
• Димитър Перниклийски
• Иван Петров
• Никола Петров
• Никола Петров
• Рачо Петров
• Христо Петрунов
• Боню Пиронков
• Никола Писаров
• Дионисий Писинов
• Александър Попдимитров
• Кирил Попбожилов
• Алекси Попов
• Георги Попов
• Иван Попов
• Иван Попов
• Стефан Попов
• Александър Протогеров
• Христо Попов
• Стоян Пушкаров
• Първан Първанов
• Тодор Радев
• Станчо Радойков
• Йосиф Разсуканов
• Васил Райнов
• Иван Рафаилов
• Никола Рибаров
• Владимир Руменов
• Иван Русев
• Руси Русев
• Димитър Русчев
• Никола Рясков
• Сава Савов
• Михаил Савов
• Панайот Сантурджиев
• Георги Сапов
• Михаил Сапунаров
• Иван Сапунджиев
• Иван Сарафов
• Христофор Серафимов
• Васил Силяновски
• Симеон Симов
• Асен Сираков
• Радой Сираков
• Йеротей Сирманов
• Райчо Славков
• Стефан Славчев
• Илия Сливков
• Константин Соларов
• Стефан Сотиров*

• Петър Станев*
• Никола Станимиров
• Кирил Станчев
• Константин Станчов
• Атанас Стефанов
• Сава Стефанов
• Иван Стойков
• Христо Стойков*
• Георги Стойнев
• Владимир Стойчев
• Никола Стойчев
• Владимир Стоянов
• Константин Стоянов
• Иван Табаков
• Александър Танев
• Георги Тановски
• Петър Тантилов
• Стефан Тасев
• Стефан Таралежков*
• Православ Тенев
• Православ Тенев
• Атанас Тодоров
• Георги Тодоров
• Никола Топалджиков
• Стефан Тошев
• Стоян Трендафилов*
• Трифон Трифонов
• Боян Урумов
• Иван Фичев
• Никола Хаджипетков
• Георги Хайверов
• Борис Харизанов*
• Христофор Хесапчиев
• Никола Христов
• Никола Христов
• Павел Христов
• Атанас Христов
• Иван Хубенов*
• Христо Чаракчиев
• Петко Цъклев
• Стефан Цанев
• Пантелей Ценов
• Ваклин Церковски
• Марин Цонков
• Иван Цончев
• Асен Чолаков
• Иван Шишков
• Иван Шкойнов
• Симеон Янков
• Димитър Янчев
• Кирил Янчулев

* – произведени в първи генералски чин в периода (9 септември 1944 – 15 септември 1946)