bg.wikipedia.org

Скопско българско педагогическо училище – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Педагогическо българско мъжко училище в Скопие
Печат на училището от 1906 година

Печат на училището от 1906 година

Информация
СедалищеСкопие, Османска империя
Основаване1895 г.
ОснователБългарска екзархия
Закриване1913 г.
Видучилище
Директорпръв Христо Матов
Ученицинад 250
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие в Общомедия

Педагогическото българско мъжко училище в Скопие има за цел да подготвя учители за голямата скопска епархия и за цяла Македония. Педагогическите курсове от Солунската българска мъжка гимназия се преместват в скопското училище, което дотогава е четирикласно. Към училището е създаден пансион, а на способните и заслужили българчета се дават стипендии.

Учители и ученици от педагогическото училище – първи випуск, 1908 г. Димитър Софкаров от Велес – омилетика, неизвестен учител от Щип, Павел Ковачев, Атанасов, Трайко Благоев – директор на училището, архимандрит Протасий, Ефремов, Александър Иванов и други
Учители и ученици от Педагогическото училище в Скопие. Александър Иванов, Димитър Галев, архимандрит Протасий, Павел Ковачев, Димитър Софкаров и други
Учители от Скопското педагогическо училище – Тодор Паскалев, Христо Николов, дякон Неофит Пасков, Коста Николов (седналият вляво на първия ред). Скопие, 7 юли 1900 г.

Учебното заведение е наследник на мъжкото непълно четирикласно училище в Скопие. По това време в града има и девическо четирикласно непълно училище.[1] През учебната 1895 – 1896 година Българската екзархия обявява мъжкото училище за педагогическо, като разкрива I педагогически курс. Така училището се преобразува в Третокласно и педагогическо, а през следващата 1896 – 1897 година училището има вече и II курс.[2] Училището се помещава в преправено общинско здание до църквата „Света Богородица“. Броят на учениците постоянно се увеличава и Скопското училище е сред най-посещаваните в Македония. През първата година 10 учители обучават 200 ученици, а на следващата година достигат бройка от 250 ученици.

Успоредно с педагогическото училище е създадено и Българско девическо четирикласно училище, което през първата година има 50 ученички и 5 учителки. И двете училища се управляват от общ директор, назначаван от Българската екзархия.

В 1902 година се открива и Българско свещеническо училище.[3] Разпределението на часовете в трите български училища – мъжкото педагогическо, девическото и свещеническото, се съгласува между учителите в тях и с Българската екзархия.[4]

В Девическото училище през учебната 1901/1902 година управителят Иван Благоев преподава български език, физика и антропология, а учителите от мъжкото училище Димитър Галев – педагогика и Никола Янишлиев – пеене, химия, минералогия, антропология.[5] Училището става петкласно от учебната 1902/1903 година; учители от мъжкото училище, които преподават тогава и в него, са отец Протасий (закон Божи), Д. Галев (педагогика), Н. Янишлиев (пеене, химия, минералогия) и Хр. Николов (френски).[6]

Отделно в Скопие се отварят и сръбско училище през 1892 година, католическо училище през 1894 година и влашко училище през 1896 година, има и 2 гръцки и 1 еврейско училища.[7]

Директор и главен учител през 1895 – 1898 година е Христо Матов, като за кратко прекъсва работа, защото е в затвора след разкритията на Винишката афера.

Училището просъществува до 1913 година. Дейността му е възстановена по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Първи випуск (1897/1898)[8]
Учители
Номер Име Родно място Длъжност
1. Христо Матов Струга директор и преподавател по литература
2. дякон Неофит Охрид преподавател по църковна история
3. Димитър Павлов Щип преподавател по френски език и псалтика
4. Панайот Манов Щип преподавател по естествени науки
5. Христо Димитров Щип лекар в пансиона и преподавател по хигиена
6. Атанас Михайлов Бобища преподавател по психология и практика и надзирател в пансиона
7. Сребрен Поппетров Горно Върбени преподавател по литература
8. Евтим Наков Кочани преподавател по математика и надзирател в пансиона
9. Хасан ефенди Скопие преподавател по турски език
10. Тодор Паскалев Старчища преподавател по история и политическа икономия
11. Павел Ковачев Свиленград преподавател по педагогика и надзирател в пансиона
12. Иван Караджов Лешко преподавател по нотно пеене и рисуване
Ученици
Номер Име Родно място
1. Костадин Кипров Мехомия
2. Илия Крантев Скребатно
3. Иван Алексиев Дебър
4. Христо Настев Щип
5. Михаил Лазаров Лабаница
6. Михаил Хаджипетров Якоруда
7. Атанас Попгеоргиев Блатец
8. Зафир Тасев Долно Трогерци
9. Андрей Кожухаров Скопие
10. Сава Неделков Тетовско
11. Спиро Кръстев Тетово
12. Алекси Попнацев Неманици
13. Петър Курдов Свиленград
14. Стефан Попфилипов Якоруда
15. Филип Манолов Емборе
16. Наум Дорев Ресен
17. Захари Новев Баница
18. Трайчо Гочов Ораовец
19. Тодор Пейков Велес
20. Кирил Стоянов Маврово
21. Славейко Манчов Велес
22. Димитър Атанасов Пазарджик
23. Стоян Филипов Старчища
24. Никола Костадинов Кюстендил
25. Захари Дойчинов Скопие
26. Климент Хаджов Струга
27. Тома Попгригоров Гостивар
28. М. Мицков Свети Никола
29. Алексиев
30. Стойче Зафиров Свети Никола
31. Антон Михайлов Щип
32. Милан Трънско
33. Благой Пуздерлиев Щип
34. Иван Зафиров Чучков Ново село
35. Игнат Мангъров Кратово
36. Тодор Хаджиилиев Скопие
37. Мане Мишев Пилатов Щип
38. Георги Батилов Неврокопско
39. Трайчо Благоев Владимирово
40. Никола Младенов Крива паланка
41. Григор Димитров Виница
42. Пене Петрев Младчев Щип
43. Петър Дяков Велес
44. Милан Коцев Добутов Щип
45. Трайчо Китанов Гостивар
46. Иван Трайков Куманово
47. Васил Георгиев Куманово
48. Спиро Стефанов Скопие
49. Тодор Александров Ново село
50. Кръсте Митев Гостивар
51. Стефан Попкостадинов Крива паланка
Първи клас в училището в 1901 г.
Свидетелство за зрелост на Тодор Александров от Българското мъжко третокласно и педагогическо училище в Скопие - 21 юни 1898 г.
Дипломата на Ангел Голомехов от четирикласното българско училище в Скопие, 1892 година
Учители към 1 март 1910 година
Номер Име Месторождение Предмети
1. Константин Самарджиев Мехомия психология, етика
2. Климент Бояджиев Охрид български език, литература, Закон Божи
3. Александър Димитраков Крива паланка геометрия, алгебра, физика, астрономия
4. Иван Бамамов френски език, анатомия и физиология
5. Петър Попарсов Богомила български език
6. Йордан Анастасов Кратово минералология и геология, химия, физика, френски език, география
7. Иван Ингилизов Пехчевски чифлик аритметика, история на педагогията, дидактика и хоспитиране, педагогия, политическа икономия и гражданска наука, практика
8. К. Кушев зоолгия, ботаника, аритметика, стопанство
9. Антон Стериов Папрадище всеобща история, география, черковна история
10. Т. Жеков рисувание, краснопис, геометрия, Закон Божи
11. Йосиф Буреш София гимнастика, география
12. Юл. Морман нотно пеене, цигулка
13. Константин Скаричев източноправославно пеене
14. Тодор Филипов Банище хигиена и популярна медицина
15. Тр. Стоянов Закон Божи
16. М. Тодоров география
17. М. Фаик турски език

  • Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 1

    Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 1

  • Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 2 - разпределение на часовете

    Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 2 - разпределение на часовете

  • Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 3

    Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 3

  • Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 4

    Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 4

  • Подпис на управителя Стоян Каблешков

    Подпис на управителя Стоян Каблешков

  • Списък на учителите към 1 март 1910 година

    Списък на учителите към 1 март 1910 година

  • Списък на учителите към 1 март 1910 година

    Списък на учителите към 1 март 1910 година

  • Списък на учителите към 1 март 1910 година

    Списък на учителите към 1 март 1910 година

  1. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 11 - 13.
  2. ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.
  3. ↑ Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ IX (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.
  4. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 10 – 11 гръб. Писмо на управителя Стоян Каблешков до българския екзарх за разпределението на часовете в трите училища (17 октомври 1902).
  5. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 23 – 24. Писмо на управителя на Българското девическо училище Иван Благоев до българския екзарх във връзка с учебните дела.
  6. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 16
  7. ↑ Кънчов, Васил, „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“, I. изд. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898; Библиотека, II, кн. XIII, 1896, стр.77-83
  8. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.