Соломон – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Соломон שְׁלֹמֹה
цар на Еврейско царство
1866 г.
Роден	около 990 г. пр.н.е. Палестина
Починал	около 931 г. пр.н.е. (59 г.) Йерусалим
Погребан	Йерусалим, Израел
Етнос	израилтяни
Религия	юдаизъм[1] юдаизъм
Управление
Период	965 – 928 пр.н.е.
Предшественик	Давид
Семейство
Род	Давидова династия
Баща	Давид
Майка	Вирсавия
Братя/сестри	Адония
Съпруга	неизв.
Партньор	Савска царица неизв.
Деца	Робоам[2]
Соломон в Общомедия

Соломон (на иврит: שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών; на гръцки: Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи^[3] е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид^[4]. Той управлява в средата на 10 век пр.н.е., от около 970 г. до 931 г. пр.н.е. Според Талмуда, Соломон е един от 48 пророци^[5]. В Корана той се смята за един от пророците на исляма.

При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му.

Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях „Притчи Соломонови“, „Еклисиаст“ и „Песен на песните“). В Библията той е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове. След време сам Соломон започва да се покланя на тези богове и да принася жертви на високите места. Но после се обръща към Йехова.

Соломон се ражда в Йерусалим, той е второто дете на Давид и неговата съпруга Вирсавия, вдовица на хетееца Урия. Първото дете, син, умира преди Соломон да бъде заченат. Той има трима пълноправни братя – Натан, Шамуа и Шобаб и шест по-големи полубратя.

Соломон, както е заповядал Давид, започва своето царуване с обширна чистка, включително и главния генерал на баща си, освен това укрепва позицията си, като назначава приятели в администрацията, включително в религиозни позиции, както и в граждански и военни постове.

Силно разширява военната си сила, особено кавалерията и колесните оръжия. Той основава многобройни колонии, някои от които се удвояват като търговски пунктове и военни аванпостове.

Търговските отношения са в основата на неговата администрация. Изпраща експедиции до земите на Таршиш и Офир, за да внесе луксозни продукти като злато, сребро, сандалово дърво, перли, слонова кост, маймуни и пауни. Соломон се счита за най-богатия от израилтянските царе, посочени в Библията. Соломон също строи Първия храм, който е започнат през четвъртата година от своето царуване, използвайки огромното богатство, което е натрупал.