bg.wikipedia.org

Непобедимо Слънце – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Сол Инвиктус)

Непобедимо Слънце
Характеристики
Описаниеримски бог
Непобедимо Слънце в Общомедия

Сол (на латински: Sol, в превод Слънце) е древноримско божество, олицетворяващо слънчевия диск. Познато е най-вече във формата си от II век като Непобедимото Слънце (Sol Invictus), когато е обявено от император Аврелиан за водещо божество в пантеона на Римската империя. Смята се, че произхожда от общия индоевропейски култ към Бога - Слънце. В Рим култът му се оформя под влияние на гръцкия Хелиос. Присъства и в рамките на водещата религия в империята – митраизъм. Тази религия започва да се разпространява след приобщаването на източни етнически елементи в имперските земи основно като военен контингент. Тя е организирана основно около древноиранския соларен възглед, в който на преден план е изведено божеството Митра. Развитието на представата за Митра от митологично предпоставен гарант в природен и социален план към военен, религиозен и държавен символ води до имперския профил на Непобедимото Слънце.

Сол отговаря на гръцкия Хелиос, но не е взет от гръцката религия, а е от римски произход от времето на Ромул и е въведен от легендарния сабински цар Тит Таций.

Древноримският бог е наричан Непобедимо Слънце и е почитан заедно с богинята Луна. Те имат общ храм и празникът им започва на 28 август.

С названието Непобедимо Слънце е наричан и персийският бог Митра, раждането на който се чества на 25 декември (зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му спрямо пролетното равноденствие).

Монета на император Проб (276 – 282) с бог Непобедимото слънце на квадрига
  • Stephan Berrens: Sonnenkult und Kaisertum von den Severern bis zu Constantin I. (193 – 337 n. Chr.), Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2004, ISBN 3-515-08575-0
  • Manfred Clauss: Sol Invictus Mithras. In: Athenaeum (Pavia) 68, 1990, S. 423 – 450.
  • Gaston H. Halsberghe: The cult of Sol Invictus, Leiden 1972 (wichtige Materialsammlung, aber überholter Forschungsstand).
  • Steven E. Hijmans: The Sun which did not rise in the East; the Cult of Sol Invictus in the Light of Non-Literary Evidence. In: Babesch. Bulletin Antieke Beschaving 71, 1996, S. 115 – 150.
  • Martin Wallraff: Christus verus sol. Sonnenverehrung und Christentum in der Spätantike, Münster 2001, ISBN 3-402-08115-6, (Rezension.)
Длъжности и жречески колегии
Практики и вярвания
Основни божества

  • Аполон
  • Церера
  • Диана
  • Юнона
  • Юпитер
  • Марс
  • Меркурий
  • Минерва
  • Нептун
  • Венера
  • Вулкан
  • Фортуна
  • лари и пенати
  • Плутон
  • Квирин
  • Сол
  • Веста
  • Второстепенни божества

  • Белона
  • Бона Деа
  • Бромий
  • Целус
  • Кастор и Полукс
  • Клитуно
  • Купидон
  • Дис Патер
  • Фавн
  • Гликон
  • Инуус
  • Луперк
  • Оркус
  • Рома
  • Сатурн
  • Конс
  • Конкордия
  • Опс
  • Деа Диа
  • Виктория
  • Видуус
  • Как
  • Кака
  • Персонифицирани идеи

  • Aius Locutius
  • Angerona
  • Конкордия
  • Copia
  • Fides
  • Фортуна
  • Spes
  • Легенди

  • Ромул и Рем
  • Седмината царе на Рим
  • Други

  • Аборигени
  • Анцил