Летище „Васил Левски“ – София – Уикипедия

Летище „Васил Левски“ – София
Sofia Airport
IATA: SOF • ICAO: LBSF
Данни
Тип летище	гражданско
Собственик	България
Оператор	„СОФ Кънект“ АД[1]
Обслужва	София Столична община
Местоположение	София, България
Открито	16 септември 1937 г.
Хъб на	BH Air България Ер Юропиън Еър Чартър Гъливеър Райънеър Уиз Еър
Часова зона	EET (UTC+2)
• Лятно време	EEST (UTC+3)
Надм. височина	1742 ft / 531 m
Координати	42°41′42″N 23°24′30″E / 42.69500° с.ш. 23.40833° и.д.
Уебсайт	www.sofia-airport.eu
Карта
SOF Местоположение в България
Писти
Посока Дължина Повърхност ft m 09/27 11 811 3599 асфалтобетон
Статистика (2024)
Пътници общо	7 922 702[2] 9,9%
Товари общо (т)	21 887[2] 11,2%
Движ. на самолети	65 764
Летище „Васил Левски“ – София в Общомедия

Летище „Васил Левски“ (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София (на английски: Sofia Airport), е най-голямото и натоварено международно летище в България.

Разположено е на около 10 km източно от центъра на столицата. От 2020 година е отдадено на 35-годишна концесия на „Соф Кънект“ АД.^[3] Летището е възел за националния авиопревозвач – България Ер. Летище София беше база и за единствената българска авиокомпания, която изпълняваше полети на дълги разстояния – Гъливеър.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации. През 2024 г. е регистриран рекорден в историята на летището пътникопоток от 7,92 милиона пасажери.^[2] От 17 февруари 2025 г. летището носи сегашното си име Летище „Васил Левски“ – София^[4].

История

Преди Втората световна война

Най-старото авионачинание тук е лятна тревна писта във Враждебна направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери, която трябва да служи за резервна писта на летището в Божурище. В 1937 г. с указ^[5] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната. Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад.

В периода 1944 – 1989 г.

На 27 декември 1946 г. Министерският съвет издава Постановление № 8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. Георги Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения докато обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните през 2001 г. През 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободният достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена.

След 1989 година

През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международният сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава. След пет години на около 2 км от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселман, арх. Енрико Либрехтс, арх. Димитър Димитров, арх. Владимир Копралев и др. за 184 000 000 € новият „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев, арх. Владимир Копралев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафтен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафтна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

На 24 август 2011 правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

На 6 декември 2012 г. е открита новата Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв. без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж.

Смяна на името

Името на летището е официално сменено на Летище „Васил Левски“ – София с указ на президента на 17 февруари 2025 г. по случай 152-рата годишнина от смъртта на Апостола на свободата Васил Левски.^[6]

Терминали и съоръжения

Терминал 1

През 90-те години на XX век е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Страбаг, е изградена върху площ от 56 500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Терминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Терминал 2 е 2,6 милиона пътници.

Терминал 3

През 2022 г. от „СОФ Кънект“ представиха план на Терминал 3 на Летище София. Изграждането му ще започне в края на 2026 г. или в началото на 2027 и е планирано да влезе в експлоатация през 2030 г. Този терминал няма да има ръкави за извеждане на пътници към самолетите, защото ще се ползва предимно от нискотарифните авиокомпании. Той ще се намира на няколко километра от Терминал 2 в посока изток-югоизток. Терминал 3 ще е свързан с Терминал 2 посредством наземен влак за удобство на пътниците при свързващи полети. Когато Терминал 3 бъде изграден и влезе в експлоатация, ще бъде затворен Терминал 1.

База Луфтханза Техник на Летище София

„Луфтханза Техник София“ е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между немската компания Lufthansa Technik (80%) и българската „Авиейшън Груп“ (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, „Луфтханза Техник Груп“ изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети, които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Луфтханза Текник в Шанън, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Луфтханза като първият клиент на Луфтханза Техник София.^[7]

Нова контролна кула

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София.^[8] Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и е завършен за по-малко от 10 месеца.^[9] Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Контролната кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².

Транспорт

Метростанция Летище София-Терминал 2

Строителството на връзката до центъра на София на метро започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г. Изходът ѝ е пред Терминал 2. Във времето от 5:00 до 23:00 има безплатни трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.

Автобуси

Летището се обслужва от две автобусни линии. 84 и 184 свързват двата терминала със Софийския университет, като 84 тръгва от Терминал 2 и спира на Терминал 1 по пътя, а 184 прави цикъла в обратна посока, тръгвайки от Терминал 1 и спира на Терминал 2 по пътя си към центъра.

Такси

Таксиметровата компания Yellow! е официално избрана за официален и лицензиран превозвач за срок от 5 години, с възможност за разширяване с още 3 години, след търг с други по-големи таксиметрови компании.

Авиокомпании и дестинации

Летището е възел за националния авиопревозвач – България Ер, както и за нискотарифните авиокомпании Райънеър и Уиз Еър. Летище София беше база и за единствената българска авиокомпания, която изпълняваше полети на дълги разстояния – Гъливеър. Аеропортът отбелязва значително нарастване на пътникопотока през последните години, след като нискотарифните авиокомпании започват да оперират полети от и до летището. Вследствие, през 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници.^[10] Тенденцията на повишение на обслужените пасажери е силно повлияна от коронавирусната пандемия от COVID-19 през 2020 – 2021 година, която негативно рефлектира върху пътникопотока отчетен на летището (и в световен мащаб).^[11] През 2021 година е регистриран пътникопоток от 3.4 милиона пасажери, което е 52.7% понижение спрямо 2019 година.^[12]

Летището е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации. В 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Летището обслужва чартърни полети до Турция, Италия и Близкия Изток; сезонни полети до Египет, Тунис и Мароко и има директна връзка с почти всички европейски столици. От 2024 г. летище „София“ директна връзка с Осло (Норвегия), Хелзинки (Финландия) и Рига (Латвия).^[13]

Град	Летище	Авиолиния(и)
Европа
Австрия
Виена	Международно летище Виена	Austrian Airlines / Ryanair
Албания
Тирана	Международно летище Тирана	European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Армения
Ереван	Международното летище Звартноц	Wizz air[14]
Белгия
Брюксел	Международно летище Брюксел	Bulgaria Air
Шарлероа	Летище Брюксел Шарлероа	Ryanair / Wizz air
България
Варна	Международно летище Варна	Bulgaria Air
Бургас	Международно летище Бургас	Bulgaria air
Великобритания
Белфаст	Международно летище Белфаст	Jet2.com (сезонна чартърна линия)
Бирмингам	Летище Бирмингам	Ryanair; TUI fly (сезонна чартърна линия)
Бристъл	Летище Бристъл	Ryanair; EasyJet / Jet2.com (сезонни линии)
Единбург	Летище Единбург	Ryanair
Ливърпул	Летище Ливърпул Джон Ленън	Ryanair
Лондон	Летище Гетуик	Easyjet; Jet2.com / TUI fly (сезонни чартърни линии)
Летище Лондон Лутън	Wizz air
Летище Лондон Станстед	Ryanair
Летище Хийтроу	British Airways / Bulgaria Air
Манчестър	Летище Манчестър	EasyJet; Jet2.com / TUI fly (сезонни чартърни линии)
Нотингам	Летище Нотингам	Jet2.com (сезонна чартърна линия)
Нюкасъл ъпон Тайн	Международно летище Нюкасъл	Jet2.com (сезонна чартърна линия)
Германия
Берлин	Летище Бранденбург	Bulgaria Air / Ryanair
Дортмунд	Летище Дортмунд	Wizz air
Карлсруе	Летище Карлсруе/Баден-Баден	Ryanair
Кьолн	Летище Кьолн/Бон	Ryanair
Меминген	Летище Меминген	Ryanair / Wizz air
Мюнхен	Летище Мюнхен	Lufthansa
Нюрнберг	Летище Нюрнберг	Ryanair
Франкфурт на Майн	Летище Франкфурт	Bulgaria Air / Lufthansa
Лаудценхаузен	Летище Франкфурт-Хан	Ryanair / Wizz air
Хамбург	Летище Хамбург	Wizz air
Щутгарт	Летище Щутгарт	Wizz air
Гърция
Атина	Международно летище Елефтериос Венизелос	Aegean Airlines / Bulgaria Air / Sky Express
Закинтос	Международно летище Дионисиос Саломос, Закинтос	Bulgaria Air (сезонна линия)
Ираклио	Международно летище Никос Казандзакис	Bulgaria Air (сезонна линия)
Корфу	Международно летище Йоанис Каподистриас	Ryanair (сезонна линия)
Ханя	Международно летище Йоанис Даскалоянис	Ryanair (сезонна линия)
Родос	Международно летище Диагорас	Ryanair (сезонна линия)
Санторини	Международно летище Санторини	Bulgaria Air / European Air Charter (сезонни линии)[15]
Скиатос	Международно летище Скиатос	Ryanair (сезонна линия)
Дания
Копенхаген	Летище Копенхаген, Каструп	Ryanair / Wizz air
Ирландия
Дъблин	Летище Дъблин	Ryanair
Испания
Аликанте	Летище Аликанте	Ryanair
Барселона	Летище Ел Прат	Ryanair / Wizz air; Bulgaria air (сезонна линия)
Валенсия	Летище Валенсия	Wizz air; Ryanair (сезонна линия)
Мадрид	Летище Мадрид - Барахас	Bulgaria Air / Ryanair / Wizz air
Малага	Летище Малага	Wizz air / Bulgaria Air; Ryanair (сезонна линия)
Палма де Майорка	Летище Палма де Майорка	Bulgaria Air / Ryanair (сезонна линия)
Тенерифе	Летище Тенерифе Юг	Bulgaria Air (сезонна чартърна линия)
Италия
Бари	Летище Бари	Ryanair / Wizz air; Bulgaria Air / European Air Charter (сезонни чартърни линии)
Бергамо	Международно летище Орио ал Серио	Ryanair / Wizz air
Болоня	Летище Болоня – Гулиелмо Маркони	Ryanair / Wizz air ; European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Тревизо	Летище Тревизо, Венеция	Ryanair
Катания	Международно летище Катания	Ryanair / Wizz air; European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Милано	Летище Милано Малпенса	Bulgaria Air
Неапол	Международно летище Неапол	Ryanair / Wizz air
Олбия	Летище Олбия, Коста Смералда	European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Палермо	Летище Палермо	BH Air (сезонна чартърна линия)
Рим	Международно летище Рим Фиумичино	Bulgaria Air / ITA Airways / Wizz air
Международно летище Рим Чампино	Ryanair / Wizz air
Кипър
Ларнака	Международно летище Ларнака	Bulgaria Air / Wizz air; BH Air (сезонна чартърна линия)
Пафос	Международно летище Пафос	Ryanair
Латвия
Рига	Международно летище Рига	airBaltic (сезонна линия)[16]
Малта
Валета	Международно летище Малта	Ryanair
Нидерландия
Айндховен	Летище Айндховен	Ryanair / Wizz air
Амстердам	Летище Амстердам Схипхол	Bulgaria Air
Норвегия
Осло	Летище Осло	Norwegian Air Shuttle (сезонна линия)[17]
Полша
Варшава	Летище Фредерик Шопен	LOT Polish Airlines
Вроцлав	Летище Вроцлав	Ryanair[18]
Португалия
Лисабон	Летище Лисабон	Bulgaria Air / Wizz air
Румъния
Букурещ	Международно летище Букурещ Отопени	TAROM
Словакия
Братислава	Летище Братислава	Ryanair
Сърбия
Белград	Летище Белград	Air Serbia
Унгария
Будапеща	Международно летище Ференц Лист	Ryanair
Финландия
Хелзинки	Летище Хелзинки	Norwegian Air Shuttle (сезонна линия)[19]
Франция
Париж	Летище Париж Шарл дьо Гол	Bulgaria Air
Бове	Летище Париж Бове	Ryanair / Wizz air
Орли	Летище Париж Орли	EasyJet[20]/ / Transavia[21]
Ница	Летище Ница Лазурен бряг	Wizz air
Хърватия
Загреб	Летище Загреб	Ryanair (сезонна линия)
Задар	Летище Задар	Ryanair (сезонна линия)
Чехия
Прага	Летище Вацлав Хавел Прага	Bulgaria Air
Швейцария
Базел	Евролетище Базел-Мюлуз-Фрайбург	Wizz air
Женева	Летище Женева	Wizz air
Цюрих	Летище Цюрих	Bulgaria Air / Swiss International Airlines
Швеция
Нюшьопинг	Летище Стокхолм Скавста	Wizz air
Азия
Бахрейн
Манама	Международно летище Бахрейн	European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Израел
Тел Авив	Международно летище Бен Гурион	Bulgaria Air / El Al / Israir Airlines and Tourism (сезонна линия) / Ryanair / Wizz air
Йордания
Акаба	Летище Крал Хюсеин	European Air Charter (сезонна чартърна линия) / Ryanair (сезонна линия)
Катар
Доха	Международно летище Хамад	Qatar Airways
Обединени арабски емирства
Абу Даби	Международно летище Абу Даби	Wizz air
Дубай	Международно летище Дубай	Flydubai; Bulgaria Air (сезонна чартърна линия)
Шарджа	Международно летище Шарджа	Bulgaria Air (сезонна чартърна линия)
Турция
Анталия	Летище Анталия	Pegasus Airlines; BH Air / Bulgaria Air / Corendon Airlines / European Air Charter / SunExpress (чартърни чартърни линии)[22]
Бодрум	Летище Бодрум	BH Air / Bulgaria Air / European Air Charter (чартърни чартърни линии)[23]
Газипаша	Летище Газипаша-Аланя	BH Air / European Air Charter (сезонна чартърна линия)[24]
Истанбул	Истанбул Сабиха Гьокчен	Pegasus Airlines (Pegasusfly)
Истанбул	Летище Истанбул	Turkish Airlines
Невшехир	Летище Невшехир Кападокия	BH Air / European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Африка
Египет
Асуан	Международно летище Асуан	European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Кайро	Международно летище Кайро	BH Air / Bulgaria Air / European Air Charter (сезонни чартърни линии)
Хургада	Международно летище Хургада	BH Air / Bulgaria Air / European Air Charter (чартърни чартърни линии)
Шарм ел-Шейх	Международно летище Шарм ел-Шейх	BH Air / Bulgaria Air / European Air Charter (чартърни чартърни линии)
Кабо Верде
Сал	Международно летище Амилкар Кабрал	European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Кения
Момбаса	Международно летище Мои	European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Мавриций
Порт Луи	Международно летище Мавриций	Bulgaria Air (сезонна чартърна линия)
Мароко
Фес	Летище Фес	European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Маракеш	Летище Маракеш Менара	European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Танзания
Занзибар	Международно летище Абейд Амани Каруме, Занзибар	European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Тунис
Джерба	Международно летище Джерба	BH Air / Bulgaria Air / European Air Charter (чартърни чартърни линии)
Енфида	Международно летище Енфидха-Хамамет	BH Air / European Air Charter (сезонни чартърни линии)

Статистика

През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.

През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база.^[25]

Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2974 тона за януари – февруари 2016 г.

За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г.

За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано).^[26]

Данни за годишен трафик

Трафик на Летище София

Година	Пътници	Промяна	Карго (тона)	Промяна	Самолета движение	Промяна
1998	1 250 700		10 180		24 726
1999	1 236 610	1,1%	12 378	21,6%	25 178	1,8%
2000	1 127 866	8,8%	11 036	10,8%	24 785	1,6%
2001	1 107 682	1,8%	10 381	5,9%	21 860	11,8%
2002	1 214 198	9,6%	12 482	20,2%	24 211	10,8%
2003	1 356 469	11,7%	13 461	7,8%	25 517	5,4%
2004	1 614 304	19,0%	14 472	7,5%	28 700	12,5%
2005	1 874 000	16,1%	14 725	1,7%	32 188	12,2%
2006	2 209 350	17,9%	15 241	3,5%	38 119	18,4%
2007	2 745 880	24,3%	17 392	14,1%	43 005	12,8%
2008	3 230 696	17,7%	18 294	5,2%	48 626	13,1%
2009	3 134 657	3,0%	15 093	17,5%	45 698	6,0%
2010	3 296 936	5,2%	15 322	1,5%	47 061	3,0%
2011	3 474 933	5,4%	15 887	3,7%	47 153	0,2%
2012	3 467 455	0,2%	16 249	2,3%	40 806	9,0%
2013	3 504 326	1,1%	17 039	4,9%	40 526	7,4%
2014	3 815 158	8,9%	17 741	4,1%	42 120	4%
2015	4 088 943	7,2%	18 727	2,2%	44 416	4,3%
2016	4 980 387	21,8%	21 157	13,0%	51 829	16,7%
2017	6 489 738	30,3%	20 818	0,3%	57 670	11,3%
2018	6 962 040	7,3%	22 251[27]	6,6%	60 771[28]	5,4%
2019	7 107 096[29]	2,1%	23 987[30]	7,8%	61 371[31]	1%
2020	2 937 846[32]	58,7%	23 042[33]	3,9%	35 954[34]	41,4%
2021	3 364 151[35]	14,5%	21 141[36]	8,3%	40 771[37]	13,4%
2022	6 003 653[38]	79%	20 528[39]	3%	53 772[40]	32%
2023	7 208 987[41]	20,8%	19 688	4,1%	60 561	12,6%

Най-натоварени маршрути по брой седмични излитания

Изчисленията са направени на базата на информацията в сайта на летище София.^[42] В таблицата са включени единствено дестинациите с брой на седмични полети над 7.

Януари 2024

Град	Летища	Седмични излитания	Авиокомпании
Лондон	(GTW) Гетуик (LHR) Хийтроу (LTN) Лутън (STN) Станстед	51	Easyjet British Airways / Bulgaria Air WizzAir Ryanair
Мюнхен	(MUC) Йозеф Щраус (MMG) Меминген	26	Lufthansa Ryanair / Wizz air
Виена	(VIE) Швехат	Austrian Airlines / Bulgaria Air / Ryanair
Франкфурт	(FRA) Франкфурт на Майн (HHN) Франкфурт-Хан	19	Bulgaria Air / Lufthansa Wizz air
Варна	(VAR) Варна	18	Bulgaria Air
Варшава	(WAW) Фредерик Шопен	14	LOT Polish Airlines
Тел Авив	(TLV) Бен Гурион	12	Bulgaria Air / El Al / Ryanair / Wizz air
Париж	(BVA) Бове (CDG) Шарл де Гол	11	Ryanair / WizzAir / Bulgaria Air
Рурска област	(CGN) Кьолн/Бон (DTM) Дортмунд	11	Ryanair WizzAir

Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинация

2023 г.^[43]

#	Град	Авиокомпании	Брой
1.	Лондон	British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir	431 439
2.	Виена	Австрийски авиолинии, Ryanair	178 720
3.	Франкфурт на Майн	Bulgaria Air, Луфтханза	161 149
4.	Милано	Ryanair, Wizz air	136 514
5.	Истанбул	Turkish Airlines	133 337
6.	Тел Авив	Bulgaria Air, Wizz Air, Ryanair, El Al, Israir Airlines and Tourism	124 294
7.	Варна	Bulgaria Air, Ryanair	115 710
8.	Рим	Bulgaria Air, Ryanair, Wizz air, ITA Airways	115 358
9.	Мюнхен	Ryanair, WizzAir, Луфтханза	115 200
10.	Айндховен	Wizz air	100 653

Галерия

• 

  2001 г. Терминал 1

• 

  2011 г. Терминал 1

• 

  2005 г. Терминал 1

• 

  2001 г. интериор на Терминал 1

• 

  Терминал 2

• 

  Терминал 2

• 

  Терминал 2

• 

  Терминал 2, май 2006

• 

  Чек-ин на Терминал 2

• 

  2009 г. Ландшафтен парк на Терминал 2

• 

  2012 г. Новата контролна кула с Терминал 2 на Летище София

• 

  Летище София Т2

• 

  Диаграма на летище София

Външни препратки

• Официален уебсайт на Летище София

Източници