Стефан Азманов – Уикипедия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Стефан Азманов | |
| български генерал | |
| Звание | |
|---|---|
| Години на служба | 1887 – 1919 |
| Командвания | Началник-щаб на 3-та армия (БВ) Началник-щаб на 1-ва армия (I СВ) Началник-щаб на 4-та армия (I СВ) |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „За военна заслуга“ „За заслуга“ „Свети Александър“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Стефан Азманов в Общомедия |
Стефан Тодоров Азманов е български офицер (генерал-майор), началник-щаб на 3-та армия по време на Първата световна война (1917 – 1918), началник на Оперативния отдел в Щаба на армията в началото на Първата световна война (1915 – 1918), а по-късно, също по време на войната е началник-щаб на 1-ва армия, след което на 4-та армия. Главен редактор на военните издания в периода (1913 – 1914).
Стефан Азманов е роден на 27 юли 1868 година в Стара Загора. Служи 3-ти пехотен бдински полк, Школата за запасни офицери и като началник на секция в Щаба на армия. През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на оперативния отдел на Щаба на армията (1915). От октомври 1915 до ноември 1916 е началник-щаб на 1-ва армия. През 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. От март 1917 до края на войната е началник-щаб на 3-та армия. През 1919 г. е уволнен от служба.
Генерал-майор Стефан Азманов умира на 27 април 1938 г. в София.
Генерал-майор Стефан Азманов е женен и има 3 деца. Негов син е архитект Тодор Азманов (1908 – 1980).[1]
- Подпоручик (7 ноември 1887)
- Поручик (7 ноември 1890)
- Капитан (1896)
- Майор (31 декември 1906)
- Подполковник (1911)
- Полковник (14 февруари 1914)
- Генерал-майор (1918)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
- Княжеский орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата, V степен без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ 5-и клас на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 14.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 138
