bg.wikipedia.org

Физическа константа – Уикипедия

️Wed Jan 13 2016

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Физическа константа, понякога фундаментална физическа константа или универсална константа, е физична величина, за която се смята, че е универсална по природа и стойността ѝ е постоянна във времето. За разлика от физическата, математическата константа има фиксирана числена стойност, но за нея не се изисква някакво директно физическо измерване.

В науката има много физически константи, като някои от най-широко признатите са скоростта на светлината във вакуум с, гравитационната константа G, константата на Планк h, диелектричната константа на вакуума ε₀ и елементарният заряд e. Физическите константи могат да имат най-различна размерност, която зависи от физичната величина: скоростта на светлината има размерност дължина, разделена на време, докато константата на тънката структура α, която характеризира силата на електромагнитното взаимодействие, е безразмерна. Понятието се отнася именно до величината, а не до конкретната ѝ стойност, която може да се измерва в различни единици.

Понятието фундаментална физическа константа понякога се използва за обозначаване на универсални оразмерени физически константи, като споменатите по-горе^[1] Все по-често обаче физиците го употребяват за безразмерни физични константи, като константата на фината структура α. Фундаменталните константи фигурират в уравненията, описващи фундаменталните природни закони и свойствата на материята. Те се появяват в теоретичните модели на явленията като универсални коефициенти в съответните математически изрази.

Физическата константа в смисъла, обсъждан в тази статия, не трябва да се бърка с други величини, наречени „константи“, за които се приема, че са постоянни в даден контекст, но без да се считат фундаментални, като например „времеконстанта“ – характеристика на дадена система (например електрическа верига) или константи, характеризиращи материалите, като константата на Маделунг, специфичната електроповодимост и топлоемкостта.

На 16 ноември 2018 г. Международното бюро за мерки и теглилки гласува за предефиниране на няколко основни единици в международната система от единици (SI), като фиксира стойностите в системата SI на няколко физически константи, сред които константата на Планк, h, елементарния заряд e, константата на Болцман k_B и числото на Авогадро N_A. Новите фиксирани стойности се основават на най-прецизни измервания на константите въз основа на възприетите дефиниции.

През 1969 г. към Комитета по данни за наука и техниката CODATA е създадена работна група по фундаменталните константи (на английски: The CODATA Task Group on Fundamental Constants). Нейната цел е веднъж на четири години да публикува международно приет набор от стойности за константите и коефициентте за тяхното преобразуване.

Наборът от фундаментални константи за 2018 г. ще се основава на новите определения на Международната система от единици (SI), поради което се очаква грешките в определянето на редица константи значително да се променят ^[2].

Величина	Символ	Стойност
характеристично съпротивление на вакуума	$Z_{0}=\mu _{0}c$	376,730313461 ... Ω
електрическа константа (диелектрична проницаемост на вакуума)	$\varepsilon _{0}=1/\mu _{0}c^{2}$	8,854 187 817 ... × 10 ⁻¹² F⋅m ⁻¹
магнитна константа (магнитна проницаемост на вакуума)	$\mu _{0}$	12,566 370 614 ... × 10 ⁻⁷ N⋅A ⁻²
Гравитационна константа	$G$	6,674 08 (31) × 10 ⁻¹¹ m ³ ⋅kg ⁻¹ s ⁻²
Константа на Планк	$h$	6,626 070 040 (81) × 10 ⁻³⁴ J⋅s
редуцирана константа на Планк	$\hbar$	1,054 571 800 (13) × 10 ⁻³⁴ Js
скорост на светлината във вакуум	$c$	299 792 458 m / s

Величина	Символ	Стойност (в SI)
Магнетон на Бор	$\mu _{\mathrm {B} }=e\hbar /2m_{\mathrm {e} }$	927,400 9994(57) × 10⁻²⁶ J⋅T⁻¹
квант на електрическата проводимост (conductance quantum)	$G_{0}=2e^{2}/h$	7,748 091 7310(18) × 10⁻⁵ S
елементарен електрически заряд	$e$	1,602 176 6208(98) × 10⁻¹⁹ C
реципрочен квант на ел. проводимост (inverse conductance quantum)	$G_{0}^{-1}=h/2e^{2}$	12 906,403 7278(29) Ω
константа на Джоузефсън	$K_{\mathrm {J} }=2e/h$	483 597,8525(30) × 10⁹ Hz⋅V⁻¹
квант на магнитния поток	$\Phi _{0}=h/2e$	2,067 833 831(13) × 10⁻¹⁵ Wb
ядрен магнетон	$\mu _{\mathrm {N} }=e\hbar /2m_{\mathrm {p} }$	5,050 783 699(31) × 10⁻²⁷ J⋅T⁻¹
Константа на фон Клицинг	$R_{\mathrm {K} }=h/e^{2}$	25 812,807 4555(59) Ω

Величина	Символ	Стойност (в SI)
радиус на Бор	$a_{0}=\hbar /\alpha m_{e}c$	0,529 177 210 67(12) × 10⁻¹⁰ m
класически радиус на електрона	$r_{\mathrm {e} }=e^{2}/4\pi \varepsilon _{0}m_{\mathrm {e} }c^{2}$	2,817 940 3227(19) × 10⁻¹⁵ m
електронен G-фактор	$g_{\mathrm {e} }$	−2,002 319 304 361 82(52)
маса на електрона	$m_{\mathrm {e} }$	9,109 383 56(11) × 10⁻³¹ kg
Константа на тънката структура	$\alpha =\mu _{0}e^{2}c/2h=e^{2}/4\pi \varepsilon _{0}\hbar c$	7,297 352 5664(17) × 10⁻³
енергия на Хартри	$E_{\mathrm {h} }=2R_{\infty }hc$	4,359 744 650(54) × 10⁻¹⁸ J
реципрочна Константа на тънката структура	$\alpha ^{-1}$	137,035 999 139(31)
маса на протона	$m_{\mathrm {p} }$	1,672 621 898(21) × 10⁻²⁷ kg
Константа на Ридберг	$R_{\infty }=\alpha ^{2}m_{\mathrm {e} }c/2h$	10 973 731,568 508(65) m⁻¹
Сечение на Томпсън	$\sigma _{\text{e}}=(8\pi /3)r_{\mathrm {e} }^{2}$	0,665 245 871 58(91) × 10⁻²⁸ m²

Величина	Символ	Стойност (в SI)
Единица за атомна маса	$m_{\text{u}}=1\,{\text{u}}$	1,660 539 040(20) × 10⁻²⁷ kg
Число на Авогадро	$N_{\text{A}},L$	6,022 140 857(74) × 10²³ mol⁻¹
Константа на Болцман	$k=k_{\text{B}}=R/N_{\text{A}}$	1,380 648 52(79) × 10⁻²³ J⋅K⁻¹
Константа на Фарадей	$F=N_{\text{A}}e$	96 485,332 89(59) C⋅mol⁻¹
първа радиационна константа (first radiation constant)	$c_{1}=2\pi hc^{2}$	3,741 771 790(46) × 10⁻¹⁶ W⋅m²
първа радиационна константа за спектрално излъчване (first radiation constant for spectral radiance)	$c_{\text{1L}}=c_{1}/\pi$	1,191 042 953(15) × 10⁻¹⁶ W⋅m²⋅sr⁻¹
Константа на Лошмит	$T$ = 273.15 K, $p$ = 100 kPa	$n_{0}=N_{\text{A}}/V_{\text{m}}$	2,651 6467(15) × 10²⁵ m⁻³
$T$ = 273.15 K, $p$ = 101.325 kPa	2,686 7811(15) × 10²⁵ m⁻³
Универсална газова константа	$R$	8,314 4598(48) J⋅mol⁻¹⋅K⁻¹
моларна константа на Планк	$N_{\text{A}}h$	3,990 312 7110(18) × 10⁻¹⁰ J⋅s⋅mol⁻¹
Моларен обем на идеален газ	$T$ = 273.15 K, $p$ = 100 kPa	$V_{\text{m}}=RT/p$	2,271 0947(13) × 10⁻² m³⋅mol⁻¹
$T$ = 273.15 K, $p$ = 101.325 kPa	2,241 3962(13) × 10⁻² m³⋅mol⁻¹
втора радиационна константа	$c_{2}=hc/k$	1,438 777 36(83) × 10⁻² m⋅K
Константа на Стефан – Болцман	$\sigma =\pi ^{2}k^{4}/60\hbar ^{3}c^{2}$	5,670 367(13) × 10⁻⁸ W⋅m⁻²⋅K⁻⁴

↑ Archived copy // Архивиран от оригинала на 2016-01-13. Посетен на 2016-01-14.
↑ CODATA Internationally recommended 2014 values of the Fundamental Physical Constants