bg.wikipedia.org

Христо Чаракчиев – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Христо Чаракчиев
български генерал

Званиегенерал-майор
Години на служба1888 – 1918
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Командвания37 пехотен полк
(командир)
10 пехотна дивизия (БВ)
началник-щаб
6 пехотна дивизия (МВ)
(началник-щаб)
2-ра бр. на 2-ра пехотна дивизия (I СВ)
(командир)
3-та армия (I СВ)
(началник-щаб)
Битки/войниЛюлебургаско-Бунархисарска операция
Чаталджанска операция
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Вероятно месец март, 1943

Христо Петров Чаракчиев е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб 10 пехотна дивизия през Балканската, 6 пехотна дивизия Междусъюзническата, командир на 2-ра бр. на 2-ра пехотна дивизия и началник-щаб на 3-та армия през Първата световна война.

Христо Чаракчиев е роден на 9 март 1870 г. в Севлиево. На 28 септември 1888 постъпва на военна служба. През 1891 г. завършва Военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви пехотен софийски полк. Следва в топографска школа. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик, служи в 10 пехотен родопски полк и на 15 ноември 1900 г. в чин капитан. Към 1900 година е на служба в 9.[1] През 1901 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия.

Служи в 18. На 19 февруари 1906 година е произведен в чин майор, служи като началник на административната секция в Щаба на армията, а след това и на информационната секция. На 22 септември 1910 в чин подполковник. Служи в щабовете на 2/51 и 1/1 бригади на 4-та пехотна преславска дивизия. В навечерието на Балканската война подполковник Чаракчиев е началник на информационно-цензурната секция при Щаба на армията.[2]

През Балканската война (1912 – 1913) подполковник Чаракчиев е началник-щаб на 10 пехотна беломорска дивизия с която участва в операциите при Люлебургас и Чаталджа. На 1 ноември 1913 година е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Чаракчиев първоначално е командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия[3] (ноември 1915 – февруари 1916), като воюва на Македонския военен театър и взема участие в боевете при Удово, Фурка и Дойран. През февруари 1917 г. полковник Чаракчиев е назначен за началник-щаб на 3-та армия, на който пост е до август същата година. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. По-късно, през 1918 г. генерал-майор Чаракчиев става началник на Тиловото управление на съединените армии.

На 1 декември 1918 г. генерал-майор Чаракчиев преминава в запаса. След Първата световна война влиза в редовете на фашистката организация Съюз „Българска родна защита“, и става един от водачите ѝ. Редовно пише статии за вестник „Отечество“ – печатен орган на Съюза на запасните офицери, в който също членува. Той е един от идеолозите на теорията за расовия произход на българите, който го отличавал от славянските народи.

Генерал Чаракчиев почива през март 1943 година[4], а по време на комунистическия режим след 1944 г.е обявен за фашистки генерал.[5]

От 2013 година националисти от Севлиево, подкрепяни от Национална Съпротива България и други националистически организации съвместно организират възпоменателно факелно шествие в чест на генерал Христо Петров Чаракчиев на 9 март в родния му град. През 2018 г. е поставена паметна плоча на мястото където е била родната му къща, която да напомня за „Забравения герой от Дойран“, както е известен ген. Чаракчиев.

  1. Елдъров, Светлозар. Тайните офицерски братства в освободителните борби на Македония и Одринско 1897 - 1912. София, Военно издателство, 2002. ISBN 954-509-235-1. с. 60.
  2. 80 години от Балканските войни 1912 – 1913. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1995. с. 22.
  3. Божан. Дойранската епопея. София, Военно издателство, 1993. с. 15.
  4. Вестник „Отечество“ бр. 967 от 4 април 1943 година
  5. Известия на института за история. БАН. с. 77.
Генерали от Третото българско царство
А-ВВ-ЗЗ-ЛМ-ПП-СС-Я

• Георги Абаджиев
• Иван Аврамов
• Георги Агура
• Стефан Азманов
• Димитър Айранов
• Никола Алексиев
• Ангел Ангелов
• Щерю Атанасов
• Марко Андреев
• Тодор Антонов
• Александър Атанасов
• Рашко Атанасов
• Никола Бакърджиев
• Сава Бакърджиев
• Михаил Беджев
• Бончо Балабанов
• Миленко Балкански
• Антон Балтаков
• Паун Бананов
• Минчо Банковски
• Рафаил Банов
• Иван Бацаров
• Стефан Белов
• Андрей Блъсков
• Янко Бойчев
• Иван Бончев
• Борис Богданов
• Стефан Богданов
• Никола Боев
• Васил Бойдев
• Рашко Бораджиев
• Любомир Босилков
• Христо Боснев
• Кирил Ботев
• Стефан Бочаров
• Никола Бочев
• Георги Бошнаков
• Борис Бояджиев
• Климент Бояджиев
• Стою Брадистилов
• Христо Бурмов
• Панайот Бърнев
• Владимир Вазов
• Георги Вазов
• Васил Василев
• Вълко Василев
• Анастас Ватев
• Дамян Велчев
• Вълко Велчев
• Иван Вариклечков
• Йордан Венедиков
• Константин Венедиков

• Върбан Винаров
• Петър Вранчев
• Сава Вуйчев
• Иван Вълков
• Димитър Вълнаров
• Христо Вълчев
• Тодор Габаров
• Антон Ганев
• Цоню Ганев*
• Петър Ганчев
• Стоян Гащаров
• Никола Генев
• Никола Генчев*
• Димитър Гешов
• Кимон Георгиев
• Константин Георгиев
• Ничо Георгиев
• Тодор Георгиев
• Спас Георгиев
• Димитър Гешев
• Тодор Гиргинов
• Боню Гочев
• Никола Грозданов
• Григор Грънчаров
• Станимир Гърнев
• Александър Давидов
• Асен Даскалов
• Владимир Даскалов
• Теодоси Даскалов
• Васил Делов
• Климент Джеров
• Вичо Диков
• Илия Димитриев
• Радко Димитриев
• Александър Димитров
• Борис Димитров
• Иван Дипчев
• Симеон Добревски
• Иван Донков
• Ангел Доцев
• Янко Драганов
• Христо Драндаревски
• Перикъл Енчев
• Никола Жеков
• Никола Желявски
• Кирил Жечев
• Рафаил Жечев
• Димитър Жостов
• Константин Жостов
• Стоян Загорски
• Владимир Заимов
• Атила Зафиров

• Михаил Захариев*
• Кръстю Златарев
• Пенчо Златев
• Георги Иванов
• Михаил Иванов
• Никола Иванов
• Петър Илиев
• Игнат Илиев
• Петър Илинов
• Стефан Ильев
• Михаил Йовов
• Георги Йорданов
• Илия Каблешков
• Никола Каблешков
• Константин Каварналиев
• Атанас Каишев
• Тодор Кантарджиев
• Симеон Караиванов
• Марин Касъров
• Димитър Кацаров
• Владимир Кецкаров
• Димитър Кирков
• Константин Кирков
• Пантелей Киселов
• Александър Кисьов
• Антон Ковачев
• Стилиян Ковачев
• Лазар Козаров
• Христо Козаров
• Иван Колев
• Крум Колев
• Тилю Колев
• Асен Константинов
• Станислав Крайовски
• Георги Кратунков
• Никола Крунев
• Стоян Кръстев*
• Асен Кръстев
• Никола Куртоклиев
• Васил Кутинчев
• Григор Кюркчиев
• Иван Кючуков
• Велизар Лазаров
• Крум Лекарски*
• Христо Лилков
• Гаврил Личев
• Петър Лолов
• Константин Лукаш
• Иван Луков
• Христо Николов Луков
• Христо Цонев Луков
• Стефан Любомски

• Георги Манов
• Ганчо Манчев
• Сотир Маринков
• Иван Маринов
• Кръстю Маринов
• Пано Маринов
• Александър Марков
• Георги Марков
• Иван Марков
• Иван Марков
• Константин Марков
• Петър Марков
• Тодор Марков
• Генко Мархолев
• Гурко Мархолев
• Христо Мархолев*
• Марко Марчев*
• Георги Марчин
• Михаил Матеев*
• Петър Мидилев
• Михаил Минчов
• Васил Мирчев
• Тодор Митов
• Константин Михайлов
• Никола Михов
• Димитър Мустаков
• Сава Муткуров
• Атанас Назлъмов
• Калин Найденов
• Никола Наков
• Димитър Настев
• Йордан Наумов
• Никола Недев
• Христо Недялков
• Стефан Нерезов
• Никифор Никифоров
• Никифор Никифоров
• Данаил Николаев
• Асен Николов
• Асен Николов
• Георги Николов*
• Коста Николов
• Христо Новаков*
• Павел Павлов
• Христо Паков
• Асен Пападопов
• Стефан Паприков
• Иван Пашинов
• Йордан Пеев
• Панайот Пеев

• Георги Пенев
• Петър Пенев
• Димитър Перниклийски
• Иван Петров
• Никола Петров
• Никола Петров
• Рачо Петров
• Христо Петрунов
• Боню Пиронков
• Никола Писаров
• Дионисий Писинов
• Александър Попдимитров
• Кирил Попбожилов
• Алекси Попов
• Георги Попов
• Иван Попов
• Иван Попов
• Стефан Попов
• Александър Протогеров
• Христо Попов
• Стоян Пушкаров
• Първан Първанов
• Тодор Радев
• Станчо Радойков
• Йосиф Разсуканов
• Васил Райнов
• Иван Рафаилов
• Никола Рибаров
• Владимир Руменов
• Иван Русев
• Руси Русев
• Димитър Русчев
• Никола Рясков
• Сава Савов
• Михаил Савов
• Панайот Сантурджиев
• Георги Сапов
• Михаил Сапунаров
• Иван Сапунджиев
• Иван Сарафов
• Христофор Серафимов
• Васил Силяновски
• Симеон Симов
• Асен Сираков
• Радой Сираков
• Йеротей Сирманов
• Райчо Славков
• Стефан Славчев
• Илия Сливков
• Константин Соларов
• Стефан Сотиров*

• Петър Станев*
• Никола Станимиров
• Кирил Станчев
• Константин Станчов
• Атанас Стефанов
• Сава Стефанов
• Иван Стойков
• Христо Стойков*
• Георги Стойнев
• Владимир Стойчев
• Никола Стойчев
• Владимир Стоянов
• Константин Стоянов
• Иван Табаков
• Александър Танев
• Георги Тановски
• Петър Тантилов
• Стефан Тасев
• Стефан Таралежков*
• Православ Тенев
• Православ Тенев
• Атанас Тодоров
• Георги Тодоров
• Никола Топалджиков
• Стефан Тошев
• Стоян Трендафилов*
• Трифон Трифонов
• Боян Урумов
• Иван Фичев
• Никола Хаджипетков
• Георги Хайверов
• Борис Харизанов*
• Христофор Хесапчиев
• Никола Христов
• Никола Христов
• Павел Христов
• Атанас Христов
• Иван Хубенов*
• Христо Чаракчиев
• Петко Цъклев
• Стефан Цанев
• Пантелей Ценов
• Ваклин Церковски
• Марин Цонков
• Иван Цончев
• Асен Чолаков
• Иван Шишков
• Иван Шкойнов
• Симеон Янков
• Димитър Янчев
• Кирил Янчулев

* – произведени в първи генералски чин в периода (9 септември 1944 – 15 септември 1946)