Ь – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирилска буква Ь
Уникод (hex)
Главна: U+042C
Mалка: U+044C

Буквата ь, наричана ер малък, е двадесет и осмата буква от българската азбука. Тя няма звуково съответствие. В старобългарската кирилица се нарича ерь и обозначава свръхкратък гласен звук. В съвременния български книжовен език тази буква се използва в средата на думите за означаване на мека съгласна само пред гласната буква о (миньор, фризьор, актьор, Петьо).

Въпреки че почти всички шрифтове съдържат главната буква Ь, тя не се използва често. Причината е, че според правописните правила буквата ер малък не може да се намира в началото на дума. Затова главната буква Ь се използва единствено в текстове, написани изцяло с главни букви.

Освен в българския език буквата ь се използва също в руския, украинския и беларуския език за означаване на меки съгласни.

• Ю
• Я
• Ъ

• Съвременна българска енциклопедия. Четвърто преработено и допълнено издание. „Габеров“ ЕООД, отпечатана в „Абагар“ АД – Велико Търново, 2003 г., ISBN 954-9607-81-Х