Ягуарунди – Уикипедия
- ️Thu Sep 22 2022
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ягуарунди (Puma yagouaroundi), отделян в самостоятелен род Herpailurus, е хищник от семейство Коткови. Скорошни генетични изследвания доказват близкото му родство с пумата.
Името „ягуарунди“ произхожда от гуаранската дума yaguarundi.[1][2]
През 1803 г. Етиен Жофроа Сент-Илер описва кожите и черепите на два екземпляра ягуарунди, открити на различни места в Централна Америка, и предлага научното име Felis yagouarundi.[3]
През 1858 г. Николай Северцов предлага родовото име Herpailurus.[4] По-късни автори класифицират ягуарунди в род Пуми заедно с пумата (P. concolor).[5]
Ягуарунди е котка със средни размери, малка глава и малки закръглени уши, къси крака и сравнително дълга опашка.[6][7][8][9] Тези характеристики са типични за представителите на семейство Порови и в този смисъл немското му наименование Wieselkatze (невестулкова котка) доста му подхожда. На дължина достига средно 65 cm без опашката (45 cm) и тежи около 6 кг, като мъжките са малко по-едри от женските.[8] Козината му е къса и гъста. Окраската варира при различните подвидове – от преобладаващо сиво до кафяво или червеникаво, като се наблюдава и меланизъм (има чисто черни екземпляри).[7]
Разпространен е в Южна Америка на изток от Андите (с изключение на Северна Колумбия където се среща и на запад), на юг до Северна Аржентина и Уругвай, а на север из Централна Америка до Източно и Североизточно Мексико и южен Тексас. Обитава дъждовни гори, тревисти равнини, крайречни храсталаци и тресавища, среща се дори в полупустини (Мексико).[10] На места живее до 3000 м надм. вис.
Ягуарунди води предимно наземен начин на живот, но се катери по дърветата и плува много добре. Активен е предимно през деня. Храни се основно с дребни бозайници, птици, риба, влечуги и жаби, като приема и храна с растителен произход. Когато живее в близост до човека напада и малки домашни животни.
След 60-70 дневна бременност женската ражда 2-6 малки. Те се раждат с ярко изразени петна, които по-късно изчезват.[6][10]
В някои села в Бразилия, Венецуела и Колумбия отглеждат ягуарунди като домашно животно, за да лови гризачи и други вредители.
Видът е широко разпространен в Южна Америка, но в Тексас и Централна Америка (без Коста Рика) е рядък.
- ↑ Ferreira, A.B.H. Novo Dicionário da Língua Portuguesa. 2nd. Rio de Janeiro, Nova Fronteira, 1986. с. 980. (на португалски)
- ↑ jaguarundi // Merriam-Webster Dictionary. Посетен на 2022-09-22. (на английски)
- ↑ Geoffroy Saint-Hilaire, Étienne. Le chat yagouarundi. Felis yagouarundi // Catalogue des Mammifères du Museum National d'Histoire Naturelle. Paris, Museum National d'Histoire Naturelle, 1803. p. 124. (на френски)
- ↑ Severtzov, N.A. Notice sur la classification multisériale des carnivores, spécialement des Félidés, et les études de zoologie générale qui s'y rattachent // Revue et Magasin de Zoologie Pure et Appliquée X. 1858. с. 385–396.
- ↑ Wozencraft, W. C. Species Puma yagouaroundi // Wilson & Reeder's Mammal Species of the World. 3rd. Johns Hopkins University Press, 16 November 2005. ISBN 0-801-88221-4. OCLC 62265494. p. 545. (на английски)
- ↑ а б Sunquist, M., Sunquist, F. Jaguarundi // Wild Cats of the World. Chicago, University of Chicago Press, 2002. ISBN 978-0-226-77999-7. p. 113–119. (на английски)
- ↑ а б Hunter, L. Wild Cats of the World. London, Bloomsbury Publishing, 2015. ISBN 978-1-4729-2285-4. p. 152–156. (на английски)
- ↑ а б Bellani, G.G. Felines of the World: Discoveries in Taxonomic Classification and History. London, Academic Press, 2020. ISBN 978-0-12-816503-4. p. 223–231. (на английски)
- ↑ Nowak, R.M. Walker's Mammals of the World. 6th. Baltimore, Johns Hopkins University Press, 1999. ISBN 978-0-8018-5789-8. p. 818. (на английски)
- ↑ а б Aranda, M. Jaguarundi // Mammals of Mexico. Baltimore, Johns Hopkins University Press, 26 September 2013. ISBN 978-1-4214-0879-8. p. 498–499. (на английски)
- Anderson S., Mammals of Bolivia, 1997
- Акимушкин И., Мир Животних
Нормативен контрол |
|---|