bg.wikipedia.org

Скунксови – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Mephitidae)

Скунксовите (Mephitidae) са семейство дребни Хищници включвани в семейство Порови (Mustelidae).

Латинското име на семейството идва от лат. mephit  – неприятна миризма. Думата „скунк“ произлиза от езика на индианците абенаки.

Скунксовете са дребни, подобни на пор хищници с издължено и набито телосложение, къси, силни крака с дълги нокти приспособени за копаене и дълга рунтава опашка. Дължината им варира до 43 – 90 см. Дългата им гъста козина има характерна черно-бяла окраска, служеща им като сигнализираща защитна окраска, с различни вариации на ивици и петна при отделните видове, понякога с преобладаващи тъмни кафяви, сиви или кремави отенъци. С нея те предупреждават евентуалните си нападатели за добре развитите си анални жлези, отделящи секрет - сложно съединение от съдържащи сяра метил- и бутилтиоли (C4H7SH)) - с ужасна миризма, наподобяваща тази на смесица между развалени яйца, чесън и изгоряла гума.

Скунксовете от типа, известен като „американски скунксове“, се срещат в Америка от Канада на север до Патагония на южния континент, а този, познат като миризливи язовци в Югоизточна Азия – особено на островите от Малайския архипелаг.

Първоначално скунксовете са класифицирани като подсемейство в състава на семейство Порови (Mustelidae), но през 90-те години на ХХ век генетични изследвания водят до обособяването им в самостоятелно семейство,[1] към което се отнасят и малайските миризливи язовци (Mydaus), които в по-старата литература се срещат в състава на подсемейство Язовци (Melinae).

По-рано петнистите скунксове са смятани за представители на един-единствен вид: петнист скункс (Spilogale putorius), но скорошни генетични изследвания разграничават 4 отделни вида.

Северноамериканските зурлести скунксове (Conepatus leuconotus) преди са разделяни на два вида: западен (C. mesoleucus) и източен (C. leuconotus), но впоследствие е установена тяхната идентичност и понастоящем се считат за един вид.[2]

Последните изследвания приемат, че семейство Скунксови включва следните четири рода:[3]

Скунксовете са самостоятелни, териториални животни, активни привечер и рано сутрин, като останалата част от денонощието прекарват скрити в своите бърлоги. Своята бърлога скункса изкопава сам или ползва дупките на други животни (мармоти, язовци и др.), но може да се скрие и в скална пукнатина, хралупа на дърво или дори в запустяла сграда. Макар и единаци по природа, през зимата скунксовете понякога се събират по няколко в обща бърлога (обикновено в състав от един мъжки и до 12 женски) за да се топлят един-друг с телата си. През зимата обаче не изпадат в летаргичен сън, но все пак са ниско активни и рядко излизат навън.

Скунксовете са всеядни и известни като много лакоми животни. Разчитат най-вече на силното си обоняние и добрия си слух. Общо взето ядат всичко което могат да открият или уловят на земята, според сезона и не подминават мърша, дори се приучават да ровят в човешките отпадъци. Месната си диета разнообразяват с плодове, корени, треви, ядки, гъби. Много обичат пчелен мед, нападат безогледно кошерите разчитайки на дебелата си козина предпазваща ги от ужилванията на пчелите.

Скунксовете пръскат неприятелите си с миризлив секрет. Повечето хищници разпознават уникалната черно-бяла предупредителна окраска на скункса и ги избягват. Освен това при среща с неприятел скунксът първо заплашва със съскане, зъбене, тропане с крака и вирва рунтавата си опашка нагоре откривайки аналните си жлези, след което пръска секрет, целейки се на височината на носа. Миризмата на секрета е неприятна, но той не оказва вредно влияние.

Тази отбранителна стратегия е много ефективна срещу хищници с добро обоняние като кучета, вълци, мечки, белки и дори - срещу човека.

Същевременно зрението им е много лошо. Не виждат добре на повече от 3 метра разстояние и поради това огромен брой скунксове стават жертва на движещите се по пътищата автомобили.

Скунксовете са полигамни животни, един мъжки се съвокуплява с няколко женски. Техният размножителен период обикновено е рано напролет. След варираща при различните видове, но най-често около 66-дневна бременност (обикновено през май) женската ражда в предварително приготвена от нея за целта бърлога от 4 до 7 малки. Те се раждат слепи, глухи, но напълно покрити с мека бебешка козина. Проглеждат след около 3 седмици. След близо два месеца те са напълно развити и отбити, но остават с майка си почти до навършване на година, когато достигат и полова зрялост. Майката-скункс ревностно защитава своите малки. Мъжките не вземат участие в отглеждането на малките и дори представляват заплаха за тях.

Скунксовете имат кратка продължителност на живота. Освен че са честа жертва на пътния трафик, много хора и стрелят по тях или ги тровят. По-малко от 10% доживяват 3-годишна възраст. Като домашни любимци и въобще в условията на питомство, скунксове могат да живеят до около 10, понякога - и до 20 години. Отглеждането им обикновено става след като се отстранят аналните им жлези. Сериозна пречка за развъждането на скунсковете в плен, представлява липсата на достатъчно генетично разнообразие в рамките на питомната американска популация.

  1. Wild Skunk Information // Dragoo Institute for the Betterment of Skunks and Skunk Reputations, 7 March 2013. Посетен на 12 November 2017.
  2. Western Hog-nosed Skunk
  3. Wilson, D. E.; Reeder, D. M., eds. (2005). Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference. (3rd ed.). Johns Hopkins University Press. p. "Mephitidae". ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494

Съвременни видове Хищници

Царство: Животни · Тип: Гръбначни · Клас: Бозайници · Инфраклас: Плацентни · Надразред: Laurasiatheria

 

Подразред Feliformia

Nandiniidae
Herpestidae
(Мангусти)

Helogale
(Мангусти джуджета)

Hyaenidae
(Хиени)
Felidae
(Котки)

Голямо семейство, вж. надолу

Viverridae
(Виверови)

Голямо семейство, вж. надолу

Eupleridae
(Мадагаскарски
мангустоподобни)

Голямо семейство, вж. надолу

 

Семейство Felidae (Котки)

Felinae
Pantherinae
 

Семейство Viverridae (Виверови вкл. Цивети)

Paradoxurinae

Paradoxurus
(Палмови цивети)

Hemigalinae
Prionodontinae
(Азиатски линзанги)
Viverrinae

Genetta
(Генети)

Poiana
(Африкански линзанги)

 

Семейство Eupleridae (Мадагаскарски мангустоподобни)

Euplerinae
Galidiinae
 

Подразред Caniformia (продължава надолу)

Ursidae
(Мечки)
Mephitidae
(Скунксови)

Conepatus
(Зурлести скунксове)

Mephitis
(Ивичести скунксове)

Mydaus
(Малайски миризливи язовци)

Spilogale
(Петнисти скунксове)

Procyonidae
(Енотови)

Bassaricyon
(Олингота )

Nasua
(Коатита)

Nasuella
(Коатита)

Ailuridae
 

Подразред Caniformia (продължение)

Otariidae
(Ушати тюлени)
(Морски лъвове)
Odobenidae
Phocidae
(Същински тюлени)

Mirounga
(Морски слонове)

Canidae
(Кучеви)

Голямо семейство, вж. надолу

Mustelidae
(Порови)

Голямо семейство, вж. надолу

 

Семейство Canidae (Кучеви)

Atelocynus
Canis
Cerdocyon
Chrysocyon
Cuon
Lycalopex
Lycaon
Nyctereutes
Otocyon
Speothos
Urocyon
Vulpes
 

Семейство Mustelidae (Порови)

Lutrinae
(Видри)
Mustelinae
(вкл. Язовци)

Martes
(Martens)

Melogale
(Далекоизточни язовци )

Амазонска невестулка (M. africana) · Солонгой (M. altaica) · Хермелин (M. erminea) · Степен пор (M. eversmannii) · Колумбийска невестулка (M. felipei) · Дългоопашата невестулка (M. frenata) · Японски колонок (M. itatsi) · Индийски солонгой (M. kathiah) · Европейска норка (M. lutreola) · Индонезийска планинска норка (M. lutreolina) · Чернокрак пор (M. nigripes) · Невестулка (M. nivalis) · Голокрака невестулка (M. nudipes) · Черен пор (M. putorius) · Колонок (M. sibirica) · Ивичеста невестулка (M. strigidorsa) · Египетска невестулка (M. subpalmata)