MiniDisc – Уикипедия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
![](https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/68/Mini-disc.jpg/200px-Mini-disc.jpg)
![](https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bd/Sony-MDS-JE780.jpg/200px-Sony-MDS-JE780.jpg)
MiniDisc или Minidisc (MD), на български МиниДиск или Минидиск (МД), е магнито-оптично дисково устройство за съхранение на данни, предназначено преимуществено за запис на цифровизирана аудио информация – първоначално с обем на времетраене до 74 минути, а по-късно и на 80 минути. Под формата на Hi-MD на марката Sony, MD получава всеобщо разпространение.
MiniDisc формата е презентирана от Sony на 12 януари 1992 г., а през септември 1992 г. е обявено пускането ѝ за продажба, като това става през ноември същата година в Япония и през декември в САЩ и Европа. Новият музикален формат е първоначално предвиден за ATRAC аудио компресия на данните, но възможността която предоставя този формат за линеен PCM цифров запис е използвана по-късно, за да се постигне качество на звука, сравнимо с това на компакт диск.
MiniDisc е популярен и наложил се формат в Япония и донякъде в Европа, но има ограничено разпространение другаде и в частност в САЩ. Причината за това явление е комерсиална, тъй като MiniDisc системата позволява до милион записи на един диск със съпоставимо помежду си качество, което възпрепятства продажбите на попмузика най-вече на CD носители на големите американски продуцентски компании, тъй като MD формата поради характеристиките си ограничава по този начин разпространението на продукцията и съответно и печалбите им от CD носители по това време, чийто записващи устройства за значително по-скъпи и по-недостъпни за масовия потребител.
През 2011 г. е окончателно спряно производството на MiniDisc плейър-рекордери устройствата за четене и запис на формата, като на свободния пазар през 2012 г. (макар и по-ограничено от предходните двадесет години когато формата присъства на пазара на четящи и възпроизвеждащи го устройства) все още продължават да се предлагат MD с времетраене 74 и 80 минути. Търговски марки производители на MiniDisc плейър-рекордер устройства са Sony, Sharp, Aiwa, Kenwood, Yamaha, Pioneer.
- Съобщество MiniDisc ((en))
- FAQ по MiniDisc ((en))
Аналогови | Фоноавтограф (1857) • Фонограф (1877) • Грамофон (1894) • Телеграфон (1898) • Филмов звукозапис (1919) • Магнетофонна ролка (1940) • SoundScriber (1945) • Gray Audograph (1945) • Dictabelt (1947) • LP (1948) • Грамофонна плоча (1949) • Ribs (края на 1940-те) • RCA касета (1958) • Fidelipac (1959) • Stereo-Pak (1962) • Компакт-касета (1963) • Стерео 8 (1964) • RCA CED /капацитивен диск/ (1964) • DC International (1965) • PlayTape (1966) • Мини-касета (1967) • Микро-касета (1969) • Стено-касета (1971) • Elcaset (1976) • MCA Microvision LD /лазерен диск/ (1978) • CS (1980) • Пико-касета (1985) |
---|---|
Цифрови | Soundstream (1976) • ProDigi (1980) • Компактдиск (1982) • DASH (1982) • DAT (1987) • ADAT (1991) • Минидиск (1992) • NT (1992) • DCC (1992) • DA-88 (1993) • ERCD (1995) • HDCD (1995) • 5.1 Music Disc (1997) • Super Audio CD (1999) • DVD-Audio (2000) • USB флаш (2004) • Hi-MD (2004) • K2 High Definition (2007) • slotMusic (2008) • BD-Audio (2008) |