bg.wiktionary.org

мътя – Уикиречник

мътя (български)

Сегашно време	мъ·тя
Мин. св. време	мъ·тих
Мин. несв. време	мъ·тех
Повел. наклонение	мъ·ти
Мин. страд. причастие	мъ·тен
Мин. деят. св. причастие	мъ·тил
Мин. деят. несв. причастие	мъ·тел
Сегашно деят. причастие	мъ·тещ
Деепричастие	мъ·тей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 173, {{{ВИД}}}

(класификация — ?)

Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. мѫтити, мѫштѫ (Супр.), сравнява се със староинд. manthayati, авест. mant- „тресе“, още лит. menčiu, męsti „бъркам“, mentis „лопатка за бъркане“, староисл. mondull „прът“.

Фразеологични изрази

Синоними

Превод

английски: [[]]
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: [[]]
гръцки: [[]]
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: [[]]
италиански: [[]]
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: [[]]

немски: [[]]
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: [[]]
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: [[]]
словашки: [[]]
словенски: [[]]
сръбски: [[]]
турски: [[]]
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: [[]]
холандски: [[]]
хърватски: [[]]
чешки: [[]]
шведски: [[]]
японски: [[]]