Българското църковнонационално движение 1856-1870. София: Издателство "За буквите", 2010.
- ️https://unibit.academia.edu/VeraBoneva
Related papers
The article follows the development of the church-national movement of the Bulgarians in the Vidin Diocese in the period of its highest activity on the eve of the establishment of the Bulgarian Exarchate. The author presents the main accents of the involvement of local communities in the national initiatives – the participation in the Easter action in the spring of 1860, the resistance to the partial settlement of the dispute with the Patriarchate of 1867 and 1868, the commitment to the initiatives on the proclaiming of the Firman for the establishment of the Exarchate of February 27, 1870. On the basis of various sources, the opposition actions against the two Patriarchal Metropolitans, Paisiy and Antim, were traced. A conclusion is made about the important role of the border diocese for the whole course of the struggle for ecclesiastical and national sovereignty during the Revival period. Ключови думи: Църковно движение; Българско възраждане; Видинска епархия; митрополит Паисий Видински; митрополит Антим Видински / екзарх Антим I Български.
Неконформистът Стефан Кукуринов. – В: Назърска, Ж., съст. Религиозната идентичност срещу атеистичната пропаганда в България (50-80-те год. на ХХ в.). Сборник с документи и изследвания. София: За буквите – О писменехь, 2020, с. 278-282., 2020
Сборник с документи и изследвания София Академично издателство За буквите-О писменехь 2020 Съставител Жоржета Назърска Изданието е резултат от проект по договор НИП-2020-02, финансиран по Наредба на МОН за условията и реда за оценката, планирането, разпределението и разходването на средствата от държавния бюджет за финансиране на присъщата на държавните висши училища научна или художественотворческа дейност.. Всички права запазени. Никоя част от тази книга не може да бъде използвана с цел разпространение или да се възпроизвежда с каквито и да било средства (графични, електронни или механични, включително фотокопиране, заснемане, запис на лента, или всяка друга система за съхранение и извличане на информация), без предварителното разрешение в писмена форма на издателя, съставителя и авторите, освен в случаите на цитиране на отделни части в критични материали и/или рецензии.
Средновековният агиографски репертоар от наративни текстове, свързани с конкретен светец, може да се реконструира въз основа на ръкописите, съдържащи на първо място календарни сборници от типа на четиминея и минейния панегирик. В южнославянската ръкописна традиция от ХІV-ХVІІ в. могат да се идентифицират два основни варианта на този тип сборници, означавани като староизводни и новоизводни, които са свързани с прилагането на два основни устава (типика) в богослужението, съответно, Студийския и Йерусалимския (неосаваитски) типик 1 . Двата варианта се различават по състава на паметите на светците, по броя на текстовете за един и същи празник, както и по подбора на самите текстове. Възоснова на сведенията за смяната на типика и последвалата го подмяна на календарните сборници, извършена между последната четвърт на ХІІІ и третата четвърт на ХІV в., староизводните и новоизводните състави могат да бъдат датирани -макар и в доста широки граници, което служи за ориентир при датирането на текстовете, съдържащи се в тях. Точното определяне на състава на агиографския репертоар за конкретен светец в конкретен исторически момент обаче е затруднено от различни фактори, засягащи както недостига на информация във връзка с прилагането на различни типици и тяхната смяна, така и спецификата на чети-сборниците, чиято връзка с типика не е толкова пряка, както при богослужебните сборници. Наративни агиографски текстове се откриват също в не-календарни сборници, съставени на основата на извадки от календарните сборници, а също в т. нар. "сборници със смесено съдържание", които съдържат четива от различни жанрове. Биографични данни за светеца се съдържат и в неговите проложни жития -възможно е тези данни да се различават от представените в по-обемистите наративни и наративно-панегирични текстове за същия светец. Случаят със св. Никола (в южнославянската традиция) обаче не е такъв, затова въпросът за проложните му жития 1 Върху материал от календарните сборници от типа на панигирика и чети-минея въпросът е проучван основно от Климентина Иванова. История 2008: 133, 135, 453-459, 515, 556, 563-564 и цит. лит. ЖИТИЙНИяТ цИКъл за СВ. НИКола В БояНСКаТа църКВа И НараТИВНИТе ТеКСТоВе за СВеТеца В юЖНоСлаВяНСКаТа агИографСКа ТраДИцИя през ХІІІ ВеК Нина гагова, София-Белград Боянската църква между Изтока и Запада The Boyana Church between the East and the West 94 95